Триъгълникът на дракона

Карън изпищя, когато взривът разтресе стените и отгоре й се посипа прах. Грохотът на детонацията сякаш продължи безкрай. Джак се хвърли към нея. Устните му се движеха, но не можеше да чуе думите му. Огромен камък се стовари с трясък в съседното помещение. Когато шумът започна да заглъхва, тя най-сетне го чу.

— … наред. Почти ни улучиха, но засега сме цели.

Тя кимна. Очите й се бяха напълнили със сълзи.

Помогна й да се изправи. Този път тя остана в прикритието на обятията му. Върнаха се при входа. Джак изрита и другата си обувка.

— Взимам моторницата и си разкарваме моментално задниците оттук.

— O, не! — изстена Карън.

Той я прегърна силно.

Ниската постройка от другата страна на канала беше напълно разбита. Димът бе така гъст, че едва виждаха. Силата на експлозията беше отхвърлила моторницата обратно до входа. Лесно можеха да се качат, но лодката бързо се пълнеше с вода. Огромните камъни бяха пробили дупки по целия и корпус. От разбития резервоар изтичаше гориво.

— А сега какво ще правим? Джак поклати глава.

Разнесоха се нови експлозии, този път по-далеч на юг. Джак дръпна Карън към себе си.

— Седни.

Двамата се отпуснаха на каменния под, опрели гърбове в стената. При всяка експлозия камъните потреперваха. Карън откри, че се обляга повече на Джак, отколкото на стената.

Ослушваха се в продължение на половин час. Навън съвсем се стъмни. Писъкът на ракетите и глухите взривове още се чуваха, но вече далеч на юг.

— Май приключиха тук — най-сетне заговори Джак. — Просто ответен огън, колкото да те изтормози и сплаши. Вече сме в безопасност. Ще останем тук през нощта. Утре ще доплувам до Чатан и ще потърся помощ.