Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Дайте ми фенерче.
Робърт грабна едно от мостика и го подхвърли на Лиза, която го предаде на Чарли.
Почти опрял буза в пода, Чарли насочи лъча към тъмното пространство.
— Ако тук има плъх… — предупредително започна той. В същия миг светлината се отрази в нещо, скрито зад металната рамка на шкафчето. — Ох, мамка му…
— Какво има? — попита Лиза.
Чарли тихо изруга. Премести се по-напред и освети малка платка, монтирана върху гнездо от малки сиви кубчета. Примигваха червени светлинки.
— Май опипахме плъха на Елвис.
19:50.
Руините недалеч от остров Йонагуни
Карън отпи от бутилката с минерална вода. Почиваха в една от постройките без покрив.
— Разказите за изчезналия континент в Пасифика не се ограничават само до островите — продължи тя, докато прибираше шишето обратно в раницата. — В древни китайски предания от времето на разпадането на единната държава се споменава за огромна земя в Тихия океан, наречена Пен Джиа. Вярвало се, че я населяват хора, които са безсмъртни и могат да летят.
— Ъхъ — отговори спътникът й.
Карън погледна към Джак, който се бе провесил през един от прозорците. Той намокри носната си кърпа със студена морска вода, седна на перваза и сложи кърпата върху лицете си. Цял ден бяха бродили нагоре-надолу из руините и спряха само колкото да хапнат набързо хляб и сирене. Засега търсенето им не се увенча с успех. Бяха открили няколко украсени с миди фрагменти керамика и части от счупени статуетки, но никакви допълнителни надписи или кристали. Само камънаци и още камънаци. Морската вода, пясъкът и теченията бяха унищожили всичко с изключение на базалтовите кости на древния град.
— Умори ли се? — попита го Карън, давайки си сметка, че лекциите й сигурно влизаха през едното му ухо и излизаха през другото. Седна до него на широкия перваз. — Съжалявам, че те мъчих цял ден. Може би най-добре ще е да се връщаме. — Тя погледна часовника си. — Да се надяваме, че Миюки е постигнала някакъв напредък.
Джак махна кърпата от лицето си и се усмихна.
— Няма за какво да се извиняваш. Отвори ми очите за минало, за чието съществуване не бях и подозирал. Вече повече от десет години обикалям океана и търся съкровища, но не съм чувал и една десета от това, което ми разказа.
— Благодаря, че си ме слушал. Джак се изправи.
— Но, за съжаление, си права. Трябва да тръгваме обратно. Карън погледна през прозореца. Започваше да се смрачава. Върху водите бяха запълзели дълги сенки. Тя кимна.
Джак й подаде ръка и й помогна да стане. Отидоха до входа на сградата, където беше завързана моторницата. Докато Джак се суетеше около въжето, тя се зае да прибере багажа.
Както беше с въжето в ръка, Джак изведнъж замръзна.
— Чу ли… — В следващия миг вече тичаше към другия край на помещението, като я повлече със себе си. — Залегни.
Карън също го чу. Висок вой, който ставаше все по-силен.
— Какво е това? — вдигна глава тя.
— Ракети — изсъска той и я прикри с тялото си.
— Какви…
Светът експлодира. Джак се претърколи от нея и надникна през прозореца. Карън отиде при него. На юг към небето се издигаше стълб от дим и парчета скала. Докато гледаха втора експлозия пръсна на парчета една от базалтовите статуи далеч на запад. Каменна ръка прелетя пред залязващото слънце.
— Какво става? — уплашено се сви Карън.
Над главите им прелетя самолет и се насочи на юг. Беше с американски опознавателни знаци. От корема му се отделиха две ракети и огнените им опашки разцепиха потъмняващото небе. Прелетяха и други самолети. Един се носеше ниско над островите, като оставяше тъмна димна следа след себе си.
Джак дръпна Карън надолу.
— Нещо ми подсказва, че блокадата около Тайван току-що е пламнала — двамата запълзяха към прозореца. Хоризонтът на юг беше озарен, сякаш изгряваше ново слънце. — По-добре да се омитаме оттук.
Наблизо избухна нова експлозия, последвана от втора. Ушите на Карън писнаха, докато се мъчеше да се изправи. Небето се изпълни с димни черти. Върнаха се при входа.
— По дяволите! — измърмори Джак. Беше отвързал моторницата и сега тя се поклащаше на няколко метра от сградата. Свали раницата и започна да събува обувките си. — Сега ще я хвана.
Карън го задържа за лакътя, докато той подскачаше на един крак. Нов писък раздра въздуха и продъни ушите им, този път много по-близко. Когато я погледна, очите на Джак бяха огромни. Двамата едновременно се хвърлиха настрани от входа и се проснаха зад прикритието на стените.