Триъгълникът на дракона

— Идеално!

Както стоеше клекнал, изведнъж нещо го сръга по задника. Подскочи и извика от изненада. Когато се обърна, видя Елвис, вперил очи в него. Немската овчарка отново го бутна с нос и тихо изскимтя.

— Стига си просил, старче! Надуши, че дъртият Чарли готви, и реши да намажеш и ти нещичко, а? — Той се ухили на кучето и хвана едното крилце на пилето. — Само да не кажеш на Джак, ей. Нали знаеш как мрази да просиш? Не трябва да те окуражавам.

Протегна му парчето. Елвис го подуши, отстъпи назад и погледна към отворената врата.

— Какво има, старче? — намръщи се Чарли. — Не ти харесва манджата ли?

Елвис отстъпи още назад и излая към него.

— Ей, какво ти става? На вратата застана Лиза.

— Дойде да досажда на теб — със загрижено изражение каза тя. Беше по бански — печеше се на задната палуба. — Тъкмо бях задрямала и ме събуди. Не ме остави на мира, докато не го изгоних.

Чарли изключи шумния миксер.

— Сигурно Джак му липсва. Никога досега не е напускал кораба за повече от ден.

— Предполагам.

По стълбата от долната палуба се появи Робърт.

— Вечерята готова ли е? Надуших миризмата чак в трюма. Чарли му махна с престорено раздразнение.

— Носът ти може да надуши пържен бекон зад хоризонта. Това беше стара шега, която непрекъснато си разменяха.

Метаболизмът на младия морски биолог беше забележителен. Поглъщаше четири пъти повече от теглото си на ден и въпреки това си оставаше кльощав като бамбукова пръчка.

— Значи е готова? — Робърт хвърли гладен поглед към печката.

— Почти.

Робърт погледна Лиза и клекна до кучето.

— Да не би на Елвис да му има нещо?

— Сигурно му липсва шефът — сви рамене Чарли.

— Цял ден се въртя около мен. Не ме остави на мира, докато не се скрих в товарния отсек.

Лиза се изправи.

— Досажда на всички ни… и май не е заради Джак. Мисля, че е нещо друго.

Елвис като че ли я разбра, излая и размаха опашка. Тръгна към вратата, после спря и се обърна към тях.

— Какво има? — Когато Лиза пристъпи след него, той се отдалечи на още няколко крачки и отново спря и се обърна. Лиза погледна Чарли и Робърт. — Иска нещо.

Чарли поклати глава.

— Може би някой да му измъкне играчката. Тримата тръгнаха след кучето. Сякаш усетил, че са го разбрали, Елвис бързо хукна нагоре към мостика.

— Къде ни води? — попита Робърт.

Елвис задраска по вратата. Лиза я отвори и кучето се хвърли към малката свързочна кабина. Лиза изгледа останалите и отвори и нея.

— Сигурно е подгонил някой плъх — каза Чарли. — Когато беше пале, все ги дебнеше. По-добър е и от котка.

Елвис беше тикнал носа си в дръжката на най-долното чекмедже. Лиза го отвори. Чарли влезе след нея. Чекмеджето беше пълно с хартии и стари разпечатки.

— Нищо не виждам — каза Лиза.

— Сигурно иска да пуснеш факс на Джак — пошегува се Робърт.

Елвис се пъхна между Чарли и Лиза и започна да драска с лапа чекмеджето, като ръмжеше. Движенията му ставаха все по-енергични.

— Добре, старче. Дай да ти помогна.

Чарли отмести кучето, измъкна чекмеджето и изсипа съдържанието му на пода. Елвис обаче не му обърна внимание и насочи носа си към празното пространство в шкафчето. Чарли коленичи и погледна вътре, но беше прекалено тъмно.