Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Щети?
— Само няколко попадения в необитаеми райони. Засега новите системи „Пейтриът“ се справят добре.
Нейф изгледа директора.
— И какво ще предприемем сега?
— Съветът на началник-щабовете на Въоръжените сили вече е в Оперативния център и очаква нарежданията ви.
Нейф стана от леглото и закрачи из стаята.
— С тази агресия срещу нашите сили в Пасифика… — той погледна многозначително Ружиков. — Непровокирана, разбира се…
— Точно така ще го обявят всички новинарски канали.
Той кимна.
— В такъв случай едва ли бихме срещнали особено силна опозиция срещу официалното обявяване на война.
— Не, сър.
Нейф спря до студената камина.
— Ще направя обръщение към Съвета на началник-щабовете, но искам пълната подкрепа на Конгреса. Не желая нов Виетнам.
Ружиков се изправи.
— Ще се погрижа всичко да бъде наред.
— Ако се наложи, ще стигнем чак до Пекин — сви юмрук Нейф. — Въпрос на време е да пробудим страха от Бога сред китайския народ.
— Те реагират единствено на това, сър. На силата. Няма да покажем слабост.
— Нито пък милост — навъсено добави Нейф.
20:14.
Руините недалеч от остров Йонагуни
Полунаведен, Джак гледаше дулото на пистолета, насочен към гърдите му. За част от секундата обмисли шансовете си да обезоръжи противника. Щеше да бъде улучен — нямаше друг начин, — но въпреки това би могъл да събори по-дребния мъж и евентуално да избие оръжието от ръцете му. Но после какво? В зависимост от това къде е ранен, щеше ли да бъде в състояние да го задържи достатъчно дълго, за да може Карън да вземе пистолета? А ако имаше и други?
— Това е водачът на групата, която ни нападна — прошепна му Карън, наполовина вдигнала ръце.
Джак си спомни разказа й и се наведе към нея:
— Мога да го поваля… но бъди готова.
— Как да помогна?
Изненада се на решителността й. Тази жена трудно губене самообладание.
— Отвлечи му вниманието…
Мъжът ги изпревари и осуети всякакви планове.
— Идва с мен — прошепна им той на развален английски. — Трябва напусне това място. Опасност.
Той свали пистолета и го затъкна в колана си.
Джак се изправи, все още изпълнен с подозрение. Погледна объркано Карън. Нейното изражение бе същото.
— Доверяваме ли се? — попита той.
Тя сви рамене.
— Не ни застреля.
Мъжът изчезна през отвора, водещ към задното помещение на сградата. Джак хвърли поглед след него. Ехото от далечните взривове продължаваше да се носи над водата. Южният хоризонт се озаряваше от експлозиите.
Карън кимна към мрачната гледка.
— Нямаме много шансове тук. Май ще е по-добре да вървим.
— Да си чувала случайно поговорката „От трън, та на глог“?
— В такъв случай ти си първи — направи му път тя. Под прозореца леко се поклащаше малка тъмна лодка.
Джак разпозна, че това е сампан — една от вездесъщите рибарски лодки в източните морета. Направена изцяло от дърво, тя бе с издължено тяло и кърмата й бе наполовина покрита с бамбук и раздърпана мушама. В нея имаше още двама мъже. Единият придържаше лодката близо до сградата и нервно поглеждаше на юг.
— Китайци идва — каза водачът им и направи знак на Джак да се качва. — Ние води вас до Окинава.
Карън настигна Джак и леко го побутна.
— Винаги можем да скочим във водата, ако стане напечено.
Като държеше раницата в едната си ръка, Джак прекрачи каменния перваз. Мъжът, който придържаше лодката, му протегна ръка, но Джак не я прие. Вместо това скочи в лодката и изгледа стоящите в нея. Тъмнокожи и дребни на ръст, те очевидно бяха островитяни от Южния Пасифик, но не можеше да определи откъде точно. Забеляза, че и двамата са въоръжени.
Карън скочи до него с недоволно мърморене. Сграбчи лакътя му, когато лодката се разклати от тежестта и. Помогна й да се задържи на крака, но тя не го пусна.
— Добре, и сега какво?
Водачът даде някакви кратки нареждания на хората си и също се качи в лодката. Направи знак на Карън и Джак да го последват под навеса.
Другите двама използваха дългите си пръти, за да отблъснат лодката между постройките. Джак разбра защо бяха успели да ги изненадат. Сампанът се движеше безшумно по вълните и тъмното дърво го правеше невидим.
Докато плаваха, Джак потърси с очи китайската подводница. Беше изчезнала — както и понтонната лодка с въоръжените мъже. Можеха да бъдат къде ли не.
Около двадесет минути сампанът бавно се носеше в мрака сред руините. Тътенът на войната на юг приличаше на далечна буря. Накрая от двете страни се издигнаха две големи постройки.