Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Докато гледаше кръглия остров, Карън се бе надявала да забележи крайбрежните руини на Нан Мадол. Но в югоизточната част на острова пълзяха гъсти мъгли.
Когато самолетът доближи терминала, Миюки се облегна назад.
— Ще се оправи ли? — кимна към Джак тя.
— Мисля, че ще му е необходимо време.
Карън знаеше, че Джак се измъчва от чувство за вина. Беше изписано в бръчките на лицето му и в пустите му очи. Самолетът спря и Миюки разкопча колана си.
— Да го накараме да се размърда. Опитай да го разсееш по някакъв начин.
Карън кимна, макар и да се съмняваше, че ще успее. Едва ли би могла да го измъкне така лесно от депресията, в която бе изпаднал.
— Стигнахме ли? — протегна се Мваху.
— Да — Карън също разкопча колана си.
Джак продължаваше да седи неподвижно.
Вратата се отвори и в салона нахлу ярка слънчева светлина. Докато Миюки и Мваху вървяха към изхода, Карън седна до Джак и докосна рамото му.
— Добре ли си?
Той помълча известно време.
— Аз съм виновен… отново — глухо каза Джак. — Първо „Атлантис“, а сега и „Дийп фатъм“.
— Вината не е твоя. Той сякаш не я чу.
— Не биваше да тръгвам. Ако бях останал там, щях да успея да обезвредя бомбата.
— А може би щеше да убиеш и себе си, и тях. Тогава онзи Спенглър щеше да спечели напълно. Ако той наистина е сложил бомбата в останките на борда на „Гибралтар“, значи ти си единственият, който знае истината. Ако беше умрял, нямаше да има никаква надежда да бъде разобличен.
— Какво значение има истината? Не заслужава тази цена. — Джак най-сетне погледна към нея.
Карън бе потресена от болката, която изпълваше сините му очи. Приискай се да го притисне към себе си, да го прегърне и да не го пуска, докато болката не отмине, но знаеше, че истинското утешение нямаше да дойде от нея. Джак трябваше да намери свой собствен начин да преодолее трагедията.
— Ако искаш справедливост за приятелите си, трябва да я спечелиш — меко, но решително каза тя. — И няма да я постигнеш, като убиеш Спенглър.
Болката се смеси с гняв.
— Тогава как?
Нейните очи също проблеснаха гневно.
— Като изобличиш проклетото копеле. Само така можеш да победиш! — Тя го докосна по коляното. — И аз ще ти помогна. Не си сам, Джак. Трябва да го разбереш.
Той затвори очи, въздъхна и няколко секунди остана така. Когато отново отвори очи, болката бе все още там, но не бе така всепоглъщаща. Зад нея надничаше онзи Джак, когото бе видяла на летището в Окинава.
— Може би си права. Прекалено много неща са заложени на карта. Дейвид трябва да си получи заслуженото, но единственият начин за това е да се открие истината за Еър Форс 1. Няма да му позволя да победи.
— Ще го направим заедно. Джак кимна неохотно.
Карън почувства, че критичният момент между тях е отминал… че бившият тюлен рядко допуска някой да сподели скръбта и вината му.
Джак вдигна ръката й до устните си. Краткото докосване я накара да изтръпне цялата.
— Благодаря ти — прошепна той.
Шокирана от внезапната проява на близост, Карън не можа да помръдне.
Джак пусна ръката й. Карън видя в очите му объркване, сякаш импулсивната му реакция бе изненадала и самия него.
— Трябва да вървим — обади се Миюки от изхода и махна с ръка.
Двамата продължиха да се гледат мълчаливо още секунда.
— Да вървим — най-сетне каза Карън. — Имаме много неща за обмисляне.
08:23.
„Маги Куест“, Централен Пасифик
Дейвид стоеше на кърмата на изследователския кораб. В хеликоптера зад него се товареха последните принадлежности на групата му. Пътуването до Понпей щеше да отнеме седем часа. Благодарение на помощта на Ружиков американското посолство на острова бе предупредено за пристигането му и го очакваше.
— Командир Спенглър.
Дейвид се обърна. Така беше потънал в собствените си мисли и планове, че не бе усетил приближаването на дебелия мексиканец.
— Какво има, Кортес?
— Помолихте да ви съобщя, когато сме готови да изпомпаме водата от „Нептун“.
Дейвид прочисти гърлото си.
— Разбира се. Готови ли сте?
— Да, сър. Ако дойдете в командния център, ще можете да наблюдавате процеса.
Дейвид му направи знак да върви. Кортес го поведе към надстройката на кораба и сви към главната наблюдателна зала на второ ниво. Бившата каюткомпания бе претъпкана с компютри, монитори и всякакво оборудване. В малкото помещение вече имаше четирима други учени, които побързаха да направят място на Дейвид и се спогледаха нервно.
Кортес го заведе до редица монитори. Посочи два от екраните.