Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Анура се намръщи над чашата си и присви устни, а Берелайн го изгледа изумено. Известно им беше, че не знаеше нищо за Ебу Дар, когато бяха потеглили за Бетаал.
Алиандре само кимна, не по-малко невъзмутима от Сивата сестра.
— Изглежда, че сте забележително добре осведомен — каза тя и пристъпи към него — Съмнявам се, че първите слухове са стигнали все още до Джеанна с речния трафик. Самата аз го научих едва преди два дни. Неколцина търговци ме държат в течение на събитията. Мисля — добави тя сухо, — че се надяват да се застъпя за тях пред Пророка на лорд Дракона, ако се наложи.
Най-после той успя да долови мириса й и мнението му за нея се промени, макар и не за лошо. Външно кралицата на Геалдан беше самата хладна сдържаност, но в миризмата й се прокрадваше несигурност, примесена с жилчици страх. Не вярваше, че ако той изпитва същото, щеше да може да съхрани лицето си толкова спокойно.
— Винаги е добре човек да знае повече — отвърна й той почти разсеяно. „Светлина, трябва на всяка цена да го съобщя на Ранд!“
— В Салдеа също се намират търговци, които доставят полезни сведения — каза Файле. Явно с намек, че Перин е разбрал за Ебу Дар по същия начин. — Те, изглежда, научават какво е станало на хиляди мили още преди мълвата да е тръгнала.
Не гледаше към Перин и той разбра, че го казва колкото на Алиандре, толкова и на него. Ранд знае, искаше да му каже. И все едно, наистина нямаше начин да му го съобщи тайно. Възможно ли беше Файле наистина да иска да… Не, това бе немислимо. Изведнъж Перин осъзна, че е пропуснал нещо от думите на Алиандре, и примигна.
— Прощавай, Алиандре — каза той учтиво. — Мислех си за Ранд… за Преродения Дракон. — Разбира се, че беше немислимо!
Всички го зяпнаха, включително Лини, Мейгдин и Бреане. Очите на Алиандре се бяха разширили, а устата на Гален зейна. Перин чак тогава съобрази. Току-що беше нарекъл кралицата по име. Той си взе чаша от подноса на Мейгдин и тя се изправи от реверанса си толкова бързо, че за малко да я събори от ръката му. Перин й махна разсеяно с ръка да се отдръпне и изтри в палтото намокрената си длан. Трябваше да се съсредоточи малко, а не да оставя ума си да се рее в девет различни посоки. Все едно какво му беше казал Илиас, Файле не можеше да… Не! Съсредоточи се!
Алиандре бързо възстанови равновесието си. Всъщност тя изглеждаше най-малко изненадана от всички и мирисът й не трепна.
— Казвах, че да дойда при вас скришом ми се стори най-разумното, лорд Айбара — каза тя със същия хладен тон. — Лорд Телабин е убеден, че съм се усамотила в градините му, от които излязох през една рядко използвана пррта. Докато минавахме през града, бях прислужницата на Анура Седай. — Тя отри крайчетата на пръстите си в полата си и се изсмя късо. Дори този смях прозвуча хладен, така неуместно за онова, което долавяше носът му. — Много от собствените ми войници ме видяха, но с дръпнатата качулка на пелерината никой не ме позна.
— При тези тревожни времена това вероятно е било най-разумното — отвърна Перин предпазливо. — Но рано или късно ще трябва да се откриете. По един или друг начин. — Учтиво, но по същество, така май беше най-добре. Една кралица сигурно не би искала да си губи времето с досаден бъбривец. А и не искаше да разочарова Файле, като се държи отново като селски простак. — Но защо изобщо сте дошли? Достатъчно беше да изпратите писмо или просто да предадете своя отговор по Берелайн. Ще се обявите ли в подкрепа на Ранд, или не? Каквото и да сте решили, не се бойте, ще ви върнем в Бетаал в безопасност. — Това беше добро. Каквото и друго да я плашеше, от това, че е сама, сигурно се боеше най-много.
Файле го следеше много внимателно и скришно, отпивайки от пунша и усмихвайки се мило на Алиандре, но той засичаше насочените към него бързи стрелички на очите й. Берелайн не се преструваше и го гледаше съвсем открито с леко присвити очи. Анура беше все така напрегната и умислена. Нима всички смятаха, че отново ще се оплете?
Вместо да отговори на важния въпрос, Алиандре каза:
— Първата ми разказа много неща за вас, лорд Айбара, както и за лорд Преродения Дракон, благословено да е името му в Светлината. — Последното звучеше наизустено, добавка някаква, над която тя сякаш изобщо не се замисляше. — Не мога да го видя преди да взема решението си, така че пожелах да се видя с вас, за да мога да ви преценя. Възможно е да научиш много за един човек по хората, които е избрал да говорят от негово име. — Тя сведе глава към чашата, крято държеше, и го изгледа изпод дългите си мигли. От страна на Берелайн това щеше да мине за флирт, но Алиандре все едно че оглеждаше застанал пред нея вълк. — Видях също така и знамената ви — добави тя тихо. — Първата не ми спомена за тях.