Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Перин неволно се навъси. Берелайн и разказала много неща за него? Какво ли й беше казала?
— Знамената са за това, да се виждат. — Гневът придаде грубост на гласа му, и му беше нужно известно усилие, за да го потисне. Виж, Берелайн беше жената, на която наистина трябваше да се викне. — Повярвайте ми, няма никакви планове да се възражда Манедерен. — Така; тонът му беше хладен като на Алиандре. — Какво е решението ви? Ранд може да изпрати тук десет хиляди войници, сто хиляди, ако се наложи, за едно мигване на окото, или почти за толкова. — И наистина можеше да потрябва. Сеанчанците в Амадор и в Ебу Дар? Светлина, колко ли беше войската им?
Алиандре отпи от винения си пунш и отново отбягна въпроса.
— Както би трябвало да знаете, ширят се хиляди слухове и дори най-налудничавите може да излязат верни, когато Дракона е Прероден. Странници, изглежда, твърдят, че армиите на Артур Ястребовото крило са се завърнали и че самата Кула се е разцепила от бунт.
— Това са работи на Айез Седай — намеси се рязко Анура. — Не засягат никого от вас. — Берелайн я изгледа вбесено, но тя като че ли не го забеляза.
Алиандре трепна и се извърна наполовина към Сестрата. На никого нямаше да му хареса да чуе такъв тон от една Айез Седай.
— Светът се преобръща с главата надолу, лорд Айбара. Съобщиха ми дори, че айилци опустошили едно село тук, в Геалдан.
Перин изведнъж осъзна, че я тревожи нещо повече от това, че е обидила Айез Седай. Алиандре го гледаше съсредоточено и с очакване. Но на какво? На гаранции?
— Единствените айилци в Геалдан са с мен — каза той, — Сеанчанците може наистина да са потомци на Артур Ястребовото крило, но Ястребовото крило е мъртъв от хиляда години. — Помнеше Фалме също така ясно, както и Думайски кладенци, макар да се беше опитвал да го забрави. Със сигурност не можеше да има чак толкова от тях тук, та да завземат и Амадор, и Ебу Дар. Дори с техните Дамане. Балвер твърдеше, че с тях имало и тарабонска войска. — И може би ще се окуражите, ако чуете, че тези бунтовнички Айез Седай подкрепят Ранд. Най-малкото ще го направят скоро. — Това му го беше казал Ранд: че били шепа Айез Седай, които нямало къде да отидат, освен при него. Слуховете из Геалден прикачваха към тези Сестри цяла армия. Разбира се, същите тези слухове изкарваха броя на тези Айез Седай по-голям, отколкото бяха всички по целия свят, но все пак… Светлина, защо не се намереше някой, който да убеди него самия? — Защо не седнем? — каза той. — Ще отговоря на въпросите, които имате към мен, за да ви помогна да вземете решението си, но може би ще е по-добре да се разположим по-удобно. — Придърпа си един от сгъваемите столове и в последния миг се опомни да не се отпусне на него, но столът въпреки това изпращя под тежестта му.
Лини и другите две слугини се засуетиха, задърпаха столове и ги подредиха, но нито една от останалите жени не пристъпи към тях. Алиандре остана права и загледана в него, останалите гледаха нея. С изключение на Гален, който просто си наля пунш от сребърната кана.
Перин чак сега забеляза, че Файле не си беше отворила устата, откакто проговори за търговците. Колкото до Берелайн, беше й точно толкова благодарен за мълчанието, колкото че не реши да запърха с миглите си към него пред очите на кралицата, но точно в този момент малко помощ от Файле нямаше да му е излишна. Някакъв малък съвет. Светлина, та тя знаеше десет пъти по-добре от него какво трябва да се каже и да се направи точно сега.
Чудейки се дали не трябва да стане, след като всички останаха прави, той постави чашата с пунша на една от масичките и я помоли да поговори на Алиандре.
— Ако някой може да я убеди кое е най-правилното за нея решение, то това си ти — каза той. Файле му отвърна с доволна усмивка, но не отвори уста.
Изведнъж Алиандре поднесе чашата си встрани, без да поглежда, сякаш очакваше, че там ще се появи поднос. Такъв се появи тъкмо навреме, за да прихване чашата, и Мейгдин, която го държеше, промърмори нещо. Перин се надяваше, че Файле не го е чула. Файле можеше да се държи убийствено със слуги, използващи такъв език. Той понечи да стане, но Алиандре изведнъж пристъпи напред и за негово изумление коленичи изящно пред него и хвана ръцете му. Докато разбере какво прави, тя ги извърна така, че нейните длани се озоваха гръб в гръб между неговите. Стиснали толкова здраво, че сигурно я заболяха; той не беше сигурен, че няма да я оскърби, ако се дръпне.