Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— В името на Светлината. — заговори тя твърдо, вдигайки очи към неговите — аз, Алиандре Марита Кигарин, обричам верността си да служа на лорд Перин Айбара от Две реки, сега и завинаги, освен ако той не реши да ме освободи от този оброк по своя воля. Земите ми и тронът ми са негови и аз ги придавам към неговите владения. Заклевам се.
За миг настъпи, тишина, прекъсната единствено от ахването на Гален и приглушеното тупване на пълната му с пунш чаша на чергата.
А после Перин чу Файле, шепнеща отново толкова тихо, че само той можеше да различи думите й. „В името на Светлината, приемам оброка ти и ще защитавам теб и това, което ти принад лежи, през грохота на битката и зимния вой, и всичко, което времето може да донесе. Земите и трона на Геалдан давам на теб като на свой верен васал. В името на Светлината, приемам…“ Това трябваше да е салдейската форма за приемането на оброка. Слава на Светлината, че беше твърде съсредоточена в него, за да забележи, че Берелаин му кима енергично и го подтиква за същото. И двете изглеждаха почти сякаш го бяха очаквали! Анура обаче беше зяпнала и изглеждаше също толкова слисана като него, като риба, току-що забелязала, че водата наоколо е изчезнала.
— Защо? — попита той кротко, без да обръща внимание на отчаяното съскане на Файле и бясното ръмжене на Берелаин. „Да ме изгори дано — помисли си Перин, — та аз съм само един проклет ковач!“ Никой не се заклеваше във васална вярност на ковачи. А кралиците не се заклеваха във вярност пред никого! — Казват, че съм бил тавирен. Може да решите да го премислите само след час.
— Надявам се, че сте тавирен, милорд. — Алиандре се засмя, но някак тъжно, и стисна ръцете му още по-здраво, сякаш се боеше да не си ги издърпа. — Надявам се с цялото си сърце. Боя се, че нищо друго няма да спаси Геалдан. Почти бях стигнала до решението си, веднага щом Първата ми каза защо сте тук, а срещата ми с вас само ме убеди. Геалдан има нужда от закрила, каквато аз не мога да му осигуря, така че дългът изисква да я намеря. Вие можете да я дадете, милорд, вие и лорд Преродения Дракон, благословено да е името му в Светлината. Всъщност щях да се закълна пред него, ако той беше тук, но вие сте негов човек. Вричайки се във вас, аз също тъй се вричам нему. — Тя вдиша дълбоко и изкара от устните си още една дума: — Моля. — Сега миришеше на отчаяние и очите й блестяха уплашено.
Все пак той се поколеба. Това беше всичко, което Ранд можеше да поиска, ако не и повече, но Перин Айбара все пак беше ковач. Ковач беше! Можеше ли все още да си го казва, ако направеше това? Алиандре го гледаше отдолу умолително. Дали тавирен действаха и върху себе си, зачуди се той.
— В името на Светлината аз, Перин Айбара, приемам оброка ти… — Гърлото му пресъхна, докато привърши думите, които Файле му беше прошепнала. Вече беше твърде късно да се спре и да размисли.
Алиандре въздъхна облекчено и целуна ръцете му. Перин никога през живота си не се бе смущавал толкова. Бързо се изправи и я вдигна на крака. И осъзна, че не знае какво да прави по-нататък. Засиялата от гордост Файле беше решила да не му шепне повече. Берелайн също се усмихваше, с такова силно облекчение, изписано на лицето й, че все едно току-що я бяха издърпали от огъня.
Беше сигурен, че Анура ще проговори — Айез Седай винаги имаха много неща да кажат, особено когато им паднеше възможност да поемат командата — но Сивата сестра в този момент поднасяше чашата си на Мейгдин да й я долее. Анура го гледаше с неразгадаемо изражение, както впрочем и Мейгдин, дотолкова, че задържа каната наклонена, докато пуншът не преля и не намокри китката на Айез Седай. При което Анура се сепна и се втренчи в чашата в ръката си, сякаш беше забравила, че е там. Файле се намръщи, и Лини се намръщи още по-силно, а Мейгдин защъка да намери кърпа за ръката на Сестрата, мърморейки си отново под нос. Файле щеше да получи пристъпи, ако чуеше тези думи.
Перин разбра, че се е замотал твърде дълго, Алиандре заоблизва устни притеснено. Очакваше нещо, но какво?
— Е, след като приключихме тук, сега трябва да намеря и Пророка — каза той и трепна. Много грубо се получи. Липсваше му на него усет с благородниците, камо ли с кралици. — Предполагам, че ще искате да се върнете в Бетаал преди някой да е забелязал, че ви няма.
— Последното, което чух — каза Алиандре, — е, че Пророка на лорд Дракона се намирал в Абила. Това е едно голямо Градче в Амадиция, може би на около четиридесет левги оттук.