Повелителката на бурите

Рената прочете мислите му, също и неосъзнатия бунт дълбоко в душата на Донал, който трябваше да се бори с тази огромна, почти непосилна за него промяна. Протегна ръка и стисна пръстите му.

— Аз съм виновна, мили. Трябваше да се вслушам в желанието ти и веднага да се омъжа за теб.

— Не те обвинявам, кария меа, но сега какво ще правим? Моят приемен баща е стар, днес наистина се уплаших, че може да умре от удар, ако се възпротивя… Аларт обаче ме възпря. Дано боговете ми простят, неволно си помислих… ако дом Михаил ни напусне неочаквано, не би се наложило да изпълня желанието му.

Той закри лицето си с длани. Рената твърдо вярваше, че тя му причини тази мъка. Ако не я познаваше, не би му хрумнало дори да се опълчи срещу господаря на Алдаран.

Когато се увери, че гласът й ще прозвучи невъзмутимо, тя му каза:

— Донал, постъпи, както те подтиква съвестта. За нищо на света не бих те скланяла към друго. Ако смяташ, че не е редно да се противопоставиш на волята му, значи трябва да се подчиниш.

Той я погледна и пролича, че с последни сили се сдържа да не рухне.

— В името на всички милосърдни богове, как да се покоря на волята му? Нима подозираш, че искам да се оженя за сестра си?!

— Дори с Владението като зестра ли? Само не ми казвай, че не те е измъчвало желанието да наследиш Алдаран.

— Да, но само по справедливост и по закон! Не и така, Рената, не и така! Бих отказал веднъж завинаги, ала как да понеса мисълта, че моите думи са прекъснали нишката на живота му, както се опасява Аларт! А най-лошото… ако сега ме изоставиш… ако те загубя…

Тя се пресегна бързо и хвана ръцете му.

— Не, любими. Няма да те изоставя, заклевам се! Не ти говорех за това! Исках само да ти напомня, че щом този брак ти е натрапен насила, може да си остане формална законова уловка, както отначало го е замислил приемният ти баща.

Донал преглътна на сухо.

— Нима бих могъл да поискам това от теб? Немислимо е благородничка с твоето потекло да живее като барагана. Това ще означава никога да не ти предложа честта, която ти дължа — брак ди катенас и достойното положение на законна съпруга. И майка ми беше барагана… Знам какво бъдеще биха имали нашите деца. Подиграваха ми се всеки ден, наричаха ме копеле и с още по-скверни думи. Не бих понесъл същото да търпят и децата ми. Да ме прости благата Еванда, но понякога мразех майка си, защото ми причини това!

— Предпочитам да съм твоя барагана, отколкото съпруга ди катенас на друг мъж.

Макар той да знаеше, че чу най-искрени слова, бъркотията в чувствата му го накара да избълва:

— Наистина ли? А не си ли мислиш всъщност, че е по-добре да си барагана в Алдаран, отколкото съпруга на беден земевладелец във Високи чукари?

Рената го изгледа смаяна. „Ето, вече започнахме и да се караме заради това!“