Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
38
На път за „Хилсайд“ всички в колата мълчаха. На Бош му се искаше да поговори с Райдър, за да обсъдят последното си откритие, ала не можеше да го направят пред Аманда Собек. Затова мълчаха. Госпожа Собек попита дали може да се обади на съпруга си и Хари отговори утвърдително. Ала тя не успя да се свърже с него и остави съобщение с почти истеричен глас — молеше го дай се обади колкото може по-скоро.
Стигнаха в гимназията по обед. Докато минаваха по централния коридор към канцеларията, чуха глъчката от ученическия стол.
Госпожа Аткинс седеше на рецепцията и видимо се смути, когато видя Аманда Собек в компанията на детективите. Бош поиска да се срещне с директора Стодард.
— Господин Стодард днес обядва извън кампуса — каза секретарката. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да, искаме да се срещнем с Кейтлин Собек. Госпожа Собек ще присъства на разговора ни.
— Веднага ли?
— Да, госпожо Аткинс, веднага. И ще ви бъда признателен, ако вие или друг служител я доведе. Може би ще е по-добре другите деца да не виждат, че я придружават полицаи.
— Аз ще я доведа — предложи Аманда.
— Не — побърза да я спре Бош. — Искаме да я видим едновременно с вас.
Това бе учтив начин дай каже, че не желае тя да разпита дъщеря си за мобилния телефон преди полицията.
— Просто ще ида в стола и ще я намеря — отвърна госпожа Аткинс. — Можете да използвате заседателната стая на директора за вашия… хм, разговор.
Излезе иззад рецепцията и тръгна към вратата, която водеше към централния коридор.
— Благодаря, госпожо Аткинс — извика след нея Бош.
Минаха почти пет минути, докато секретарката открие и доведе Кейтлин Собек. Докато чакаха, пристигна Мелъди Лейн и Хари каза на Аманда, че помощничката й ще трябва да остане навън по време на разговора. Бош, Райдър, Кейтлин и майка й влязоха в стаята до кабинета на директора. Вътре имаше кръгла маса с шест стола.
След като седнаха, Бош кимна на Райдър и тя поведе разговора. Хари бе решил, че е по-добре жена да разпита момичето, и партньорката му го беше разбрала, без да го обсъждат. Обясни на Кейтлин, че разследват телефонно обаждане, направено от нейния мобилен телефон в 13:40 предишния ден. Момичето веднага я прекъсна.
— Невъзможно.
— Защо? Ние подслушвахме електронно поста, с който е била осъществена връзката. Повикването е дошло от вашия мобифон.
— Вчера бях на училище. Не ни позволяват да използваме мобифони през учебно време.
Кейтлин изглеждаше нервна. Бош виждаше, че ги лъже, ала нямаше представа каква е играта. Зачуди се дали лъже, защото майка й е в стаята.
— Къде е мобифонът ви в момента?
— В раницата ми. А тя е в шкафчето. И е изключен.
— Там ли е бил вчера в един и четирийсет?
— Аха.
Не гледаше Райдър. И лъжеше — личеше й. Бош знаеше, че Киз също го вижда.
— Следствието е много сериозно, Кейтлин — успокоително каза Райдър. — Ако ни лъжеш, може да си навлечеш много неприятности.
— Не лъжи, Кейтлин! — рязко възкликна Аманда Собек.
— Моля, запазете спокойствие, госпожо Собек — обърна се към нея Киз. — Кейтлин, това електронно подслушване, за което ти обяснявах, не лъже. Използван е твоят мобифон. Няма никакво съмнение. Възможно ли е вчера някой да е отворил шкафчето ти и да е използвал мобифона?
Момичето сви рамене.
— Всичко е възможно.
— Добре, кой би могъл да го направи?
— Не знам.
Бош се прокашля, погледна я втренчено и каза твърдо:
— Мисля, че трябва да отидем в града. Може би тук не е мястото за такъв разпит.
Стана и отмести стола си назад.
— Какво става, Кейтлин? — умолително попита Аманда. — Детективите са абсолютно сериозни. На кого си звъняла?
— На никой, не разбра ли?
— Не, не разбирам.
— Телефонът не беше у мен, бяха ми го конфискували.
Бош седна и Райдър отново пое разговора.
— Кой е конфискувал телефона ви?
— Госпожа Сейбъл.
— Защо?
— Защото не бива да ги използваме тук. Вчера най-добрата ми приятелка Рита не дойде на училище. Опитах се дай пратя есемес през часа на класния, за да видя как е, и госпожата ме хвана.
— И ти взе мобифона, така ли?
— Да.
Бош се мъчеше да вкара Бейли Костър-Сейбъл в калъпа на убиеца на Ребека Верлорън. Знаеше, че едно нещо не отговаря. Шестнайсетгодишната Бейли не можеше да е пренесла отпуснатото тяло на приятелката си по склона зад къщата.
— Защо преди малко ни излъгахте? — попита Райдър.
— Защото не исках тя да научи, че съм загазила. — Момичето посочи майка си с брадичка.
— Никога не лъжи полицията, Кейтлин — сряза я Аманда. — Не ме интересува какво…
— По-късно ще можете да поговорите за това с нея, госпожо Собек — прекъсна я Бош. — Да продължим.