Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ти ме харесваше?
— Знаеш какво имам предвид.
— Да, струва ми се. — Оуън се беше изсмял. — Причините да ме напуснеш бяха напълно основателни. А аз по подобни причини приех всичко без капка предубеждение. Ако беше изчакала още пет минути, мисля, че аз щях да те изхвърля.
— Ах, мръсник!
— Съвсем не. Ти имаше своите амбиции, а аз — моите. Те просто не бяха съвместими.
— Но това не обяснява факта, че не се ожени отново.
— Казах ти вече защо. Ти ми даде урок, скъпа.
— Че няма съвместими амбиции ли?
— Когато в тях има крайност, да.
— Но не си ли мислил за семейство? За деца?
— Имам две деца — тихо беше казал Оуън, — които обичам много. Дори изпълнените им с амбиции майки бяха много мили. Мъжете, с които се свързаха те впоследствие, също проявиха разбиране. Докато децата ми отрасваха, ги виждах постоянно. Така че в известен смисъл аз имах три семейства. Ако на моменти е било смущаващо, то поне е цивилизовано.
— Ти ли? Каймакът на обществото, банкерът, син на банкер, за когото казват, че взима душ в нощница от времето на Дикенс! Църковният настоятел!
— Отказах се от това, след като ме напусна. Беше нещо като държавническо изкуство от моя страна. Ти го практикуваш всеки ден.
— Но, Оуън, ти никога не си ми казвал.
— Никога не си ме питала, Кетрин. И двамата имахме собствените си грижи. Но искам да ти кажа нещо, за което съжалявам, ако желаеш да го чуеш.
— Желая.
— Истински съжалявам, че не успяхме да имаме дете. Гледайки двете деца, които имам, си мисля, че той или тя щеше да бъде чудесен.
— Ах, мръснико, ще се разплача.
— Недей, моля те. Ако бъдем честни, никой от нас не съжалява за нищо.
Мислите на Кетрин бяха внезапно прекъснати. Портиерът беше свършил разговора и поставил триумфално ръце върху банката, извика:
— Имате късмет, мисис!… Диспечерът на агенция „Ейпекс“ все още не си беше тръгнал и каза, че имат кола на разположение, но проблемът е, че няма кой да докара колата дотук.
— Ще взема такси. Напишете ми адреса. — Стейпълс се огледа наоколо. — Откъде мога да купя лосион или вазелин?
— Като тръгнете по коридора вдясно, ще видите малък магазин за вестници. Там има такива неща. Но може ли да получа парите, тъй като ще трябва да представите квитанция на диспечера? Хиляда хонконгски долара.
— Нямам толкова у себе си. Ще трябва да използвам картата си.
— Още по-добре.
Кетрин отвори чантата си и извади кредитна карта от едно странично джобче.
— Ще се върна веднага — каза тя, като я постави на банката и тръгна към коридора вдясно. Без особена причина погледна към Ли Тенг и неговата разстроена дама. За нейно учудване натруфената жена кимаше одобрително, докато Тенг й сочеше редицата луксозни бутици. Той беше истински дипломат. Несъмнено беше обяснил на досадницата, че тя има възможност, от една страна, да задоволи нуждите и успокои нервите си, от друга, да удари мъжа си право в слънчевия сплит. Стейпълс продължи към коридора.
— Кетрин! — Повикването беше толкова рязко, че тя замръзна. — Моля ви, мисис Кетрин!
Стейпълс бавно се обърна. Викаше я Ли Тенг, който беше приключил със своята гостенка.
— Какво има? — попита уплашено тя. Тенг се приближи с изписана на лицето си загриженост и видими капчици пот по оплешивяващата си глава.
— Забелязах те едва преди минути. Имах един проблем.
— Разбрах всичко за него.
— Ти също имаш проблем, Кетрин.
— Моля?
Тенг погледна към рецепцията, но не към младия човек, който й беше помогнал, а към другия служител, стоящ зад левия край на банката. Той не беше зает и наблюдаваше своя колега.
— Ужасна каша — промърмори под носа си Тенг.
— За какво говориш? — попита Стейпълс.
— Ела насам — каза портиерът от вечерната смяна и дръпна Кетрин настрани. Той бръкна в джоба си и извади оттам половин страница перфорирана хартия с текст, изписан от компютърен принтер.
— Четири копия от това нещо бяха изпратени от горния етаж. Успях да прибера трите, но четвъртото е на банката.
„Извънреден случай. Правителствен контрол. Канадка на име Кетрин Стейпълс може да се опита да наеме автомобил за лично ползване. Възрастта й е петдесет и седем години, прошарена, среден ръст и слаба фигура. Свържете се незабавно с Четвърти полицейски участък.“
Лин Уенцзу беше стигнал до заключение, основаващо се на наблюдението, че всеки, който кара кола в Хонконг, е или луд, или има сериозна причина да го стори.
— Младият човек току-що ми намери кола от една агенция на Бонъм Странд. Очевидно той не е прочел това.
— Намери ти кола в този час?