Убежище

Елфът замаяно се изправи на крака докато Хефест, който почти не бе пострадал от удара, пое въздух. Само чистият късмет го спаси не за първи и не за последен път, когато едно голямо парче от повредения таван се стовари върху главата на дракона. Дъхът му излезе като безвредно облаче и Дризт се втурна колкото можеше по-бързо към върха на златната могила, прикривайки се зад нея.

Хефест изрева разгневено и без да мисли освободи остатъка от дъха си право срещу могилата. Златните монети се разтопиха, а огромните скъпоценни камъни се напукаха от горещината. Могилата бе с диаметър почти шест метра и бе плътно натрупана, но Дризт, който бе от противоположната й страна, усети как гърбът му пламва. Той отскочи от нея, оставяйки наметалото си горящо и пробито от разтопеното злато.

Когато драконът се извиси над купчината, той се показа с извадени ятагани. Елфът се втурна право срещу него дръзко и глупаво, замахвайки с цялата си сила. Той спря смаян — след две замахвания ятаганите в ръцете му звънтяха болезнено, със същия успех можеше да ги удари в каменна стена!

Хефест, с високо вдигната глава, не обръщаше никакво внимание на атаката му.

— Златото ми! — проплака драконът. После звярът погледна надолу, а огромните му светещи очи се спряха на елфа още веднъж. — Златото ми! — повтори той злобно.

Дризт сви рамене възглупаво и побягна.

Хефест замахна с опашка, стоварвайки я върху поредната купчина и осейвайки стаята с летящи златни и сребърни монети и скъпоценни камъни.

— Моето злато! — ревеше отново и отново драконът, докато си проправяше път през съкровищата.

Дризт падна зад поредната могила.

— Помогни ми, Гуенивар! — помоли той, хващайки фигурката от оникс.

— Подушвам те, крадецо! — измърка Хефест — доколкото една буря можеше да мърка — недалеч от могилата на елфа.

В отговор, пантерата се появи на върха на купчината и изрева предизвикателно, а после отскочи. Дризт, който стоеше в основата й, слушаше внимателно, броейки стъпките, когато Хефест се втурна напред.

— Ще те разкъсам, променливо същество! — проехтя гласът му и зиналата му уста се затвори около Гуенивар.

Но зъбите, дори драконовите зъби, имаха малко въздействие върху прозрачната мъгла, в която тя неочаквано се превърна.

Дризт успя да напъха в джоба си няколко дреболии, докато скачаше, а отстъплението му се прикриваше от шума, който предизвикваше ядосаният дракон. Пещерата беше голяма и елфът още не бе успял да се измъкне, когато Хефест го забеляза. Объркан, но не по-малко разгневен, драконът изрева и се спусна след него. На езика на гоблините, тъй като бе узнал от книгата, че Хефест говори и него, но се надяваше да не се досети, че Дризт също го знае, елфът извика:

— Когато глупавият звяр ме последва, излезте и приберете останалото!

Хефест запъна огромните си крака, за да спре и се обърна, поглеждайки към високия тунел, водещ към мините. Глупавият дракон беше в ужасяващо настроение. Копнееше да сдъвче измамника — елф, но се страхуваше да не го ограбят. Промъкна се към тунела и блъсна люспестата си глава в стената над него за всеки случай, после се отмести, за да обмисли действията си.