Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Хефест! — извика той на общия език. — Възможно ли е най-сетне това да си ти? О, най-великолепни! По-великолепен от всички описания!
Главата на дракона се издигна на четири метра над Дризт и във всезнаещите очи се изписа объркване, което сякаш учудено казваше: „Ти знаеш за мен!“ Хефест се размърда, а горещият му дъх развя бялата коса на елфа.
— Всичко знам за теб, могъщи Хефест! — извика той, пълзейки на колене, без да се осмелява да стане. — Ти си този, който търся толкова дълго и сега, когато те намерих, не съм разочарован!
Ужасните очи на дракона се присвиха подозрително.
— Защо един мрачен елф търси Хефест, Разрушителят на Какибай, Унищожителя на десет хиляди говеда, Онзи, който смачка Ангалендър — Глупавият сребърен, Онзи, който…
Това продължи дълго време, през което Дризт стоически понасяше отвратителния дъх, докато се преструваше на запленен от изброяването на многобройните коварства на дракона. Когато Хефест свърши, той трябваше да помълчи за момент, за да си спомни въпроса си. Искреното му объркване само допринесе още за измамата.
— Мрачен елф? — попита той, сякаш не разбираше. Погледна към дракона и повтори думите още пообъркано. — Мрачен елф?
Драконът се огледа наоколо, погледът му падаше като сноп лъчи върху могилите скъпоценности, после за известно време обхождаше кълбото мрак на Дризт в средата на кухината.
— Имам предвид теб! — неочаквано изрева той и силата на звука го повали по гръб.
— Имаш предвид мрачен елф? — каза Дризт, като се изправи бързо и се осмели да стане. — Не, не съм такъв. — Той се огледа и после кимна изненадано.
— Но, да, разбира се! Колко често забравям плаща, който нося!
Хефест издаде дълго, ниско, нетърпеливо ръмжене и Дризт осъзна, че е по-добре бързо да се махне от мястото си.
— Не съм мрачен елф — каза той. — Макар че скоро ще стана, ако Хефест не ми помогне! — Дризт можеше само да се надява, че е предизвикал любопитството на дракона. — Сигурен съм, че си чувал за мен, могъщи Хефест. Аз съм или по-скоро бях и се надявам отново да бъда Мергандевинасендър от Чулт, един стар черен с не по-малка слава.
— Мергандевин…? — започна Хефест, но не довърши. Той бе чувал за черния, разбира се. Драконите знаеха имената на повечето от събратята си по света, Хефест знаеше, също така, че Мергандевинасендър има лилави очи и точно на това разчиташе Дризт.
За да придаде достоверност на обяснението, елфът си припомни преживяванията си с Трак, нещастният печ, който бе трансформиран в клюнесто изчадие.
— Един магьосник ме надви — започна той сериозно. — Цяла група авантюристи нахлуха в леговището ми. Крадци! Аз обаче, хванах един от тях, един рицар!
Хефест като че ли хареса този малък детайл и Дризт, който току-що го бе измислил, се поздрави мълчаливо за това.
— Как цвърчеше сребърната му броня под киселината на дъха ми!
— Жалко, че е бил похабен — възкликна Хефест. — Рицарите са толкова вкусни!
Дризт се усмихна, за да скрие неудобството си от тази мисъл. С драконовата уста толкова близо до себе си можеше само да се чуди какъв ли бе вкусът на мрачните елфи.
— Щях да ги убия всичките, но онзи проклет магьосник ми попречи! Именно той направи с мен това ужасно нещо! — Дризт огледа укорително своя елфически външен вид.
— Полиморфна магия? — попита Хефест и елфът забеляза нотка на симпатия в гласа му.
Дризт кимна тежко.
— Черно заклинание. Взе формата ми, крилете и дъха ми, така че си останах Мергандевинасендър, но…
Хефест отвори широко очи при тази пауза, но жалния, объркан поглед, който Дризт му хвърли го накара да се отдръпне.
— Изведнъж открих, че паяците ме привличат — промърмори елфът. — Исках да ги отглеждам, да ги целувам…
„Значи така изглеждат отвратените дракони“ помисли си той, когато погледна към звяра. Монети и бокали се раздрънчаха из цялата стая, когато неволно тръпка премина по гръбнака на дракона.
Монасите в долния тунел не можеха да наблюдават ставащото, но чуваха добре разговора и разбраха какво се върти в ума на елфа. За първи път до колкото някой от тях можеше да си спомни, брат Джанкин беше онемял от учудване, но Матеус успя да прошепне няколко думи, изразяващи общото им усещане.
— Този елф притежава забележителна сила на духа! — ахна внушителният монах и запуши устата си с ръка от страх, че говори твърде високо.
— Защо си дошъл при мен? — изрева ядосано Хефест. Дризт се плъзна назад под силата на дъха му, но и този път успя да запази равновесие.
— Да моля могъщия Хефест! — обърна се към него той. — Нямам друг избор. Пътувах до Мензоберанзан, града на мрачните елфи, но там ми казаха, че заклинанието на този магьосник е твърде могъщо и не можели да направят нищо, за да го развалят. Така че дойдох при теб, велики и могъщи Хефест, почитан за своето майсторство в преобразяващите магии. Може би някой от собствения ми вид…