Убежище

Тази нощ Дризт се установи на лагер в малка горичка, докато монасите отиваха към малкото фермерско селище. Те се върнаха на следващата сутрин, водейки добър кон, но един от групата бе очевидно разтревожен.

— Къде е Джанкин? — попита Дризт притеснен.

— Вързан е в плевнята — отвърна Матеус. — Опита се да избяга през нощта, да се върне…

— При Хефест — довърши Дризт.

— Ако и днес все още иска същото, може и да го пуснем — добави отвратеният Хършел.

— Това е твоят кон — каза Матеус. — Освен ако през нощта не си променил намеренията си.

— А това е нов плащ — добави Хършел. Той подаде на Дризт хубав плащ, обточен с кожа. Елфът знаеше, че тази щедрост е нетипична за монасите и почти промени мнението си. Не можеше обаче да изостави и другите си нужди и нямаше да е доволен да живее сред тези хора. За да демонстрира своето решение, елфът се приближи до животното с намерение да го яхне. И преди беше виждал кон, но никога толкова отблизо. Беше удивен от очевидната сила на животното, от мускулите, които помръдваха под кожата на врата му и бе очарован от височината на гърба му. Дризт прекара един момент втренчен в очите на коня, предавайки му намеренията си колкото можеше по-добре. После, за всеобщо изумление, дори за свое собствено, конят се наведе, позволявайки на елфа да се качи лесно на седлото.

— Имаш подход към конете — отбеляза Матеус. — Никога не си споменавал, че си умел ездач.

Дризт само кимна и направи всичко, каквото можеше, за да остане на седлото, когато конят премина в тръс. Отне му много време, за да открие как да контролира животното и се залута далеч на изток — в грешната посока — преди да успее да завие. По време на тази обиколка Дризт се опитваше с все сили да запази достойнство, но монасите, макар също да не разбираха от коне, просто кимаха и се усмихваха.