Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— А какво друго да си мисля? — отвърна Дризт някак жалко в сравнение с мощта на драконовия глас. — Нима Хефест не би помогнал на един от собствения си изчезващ род? Не, не мога да повярвам в това, светът няма да повярва в това! — Дризт насочи пръст към тавана над него, сбирайки всичките си сили. Нямаше нужда да си припомня какво щеше да му струва провалът. — Всеки навред из Царствата ще казва, че Хефест не се е осмелил да опита да развали заклинанието на магьосника и, че великият червен дракон не е посмял да разкрие слабостта си срещу толкова могъщо заклинание от страх, че тя ще привлече магьосниците да съберат дружина и да отидат на север за поредното плячкосване на драконово съкровище! О! — изкрещя Дризт с широко разтворени очи. — Но няма ли очевидният факт, че Хефест се е предал да даде на тези магьосници и техните проклети крадливи приятели надежда за подобно съкровище? А кое драконово съкровище е по-голямо от това на Хефест, червения дракон от богатия Мирабар?
Драконът се обърка. Той обичаше живота си — спеше върху все по-увеличаващите се купчини злато, осигурявано му от търговците. Не искаше наоколо да се мотаят разни героични авантюристи! Именно на това разчиташе и Дризт.
— Утре! — изрева драконът. — Днес ще размишлявам върху заклинанието, а утре Мергандевинасендър ще бъде черен още веднъж! А после ще напусне с подпалена опашка, ако се осмели да издаде само още една сквернословна дума! Сега трябва да почина, за да си припомня заклинанието. Ти не мърдай, драконе в елфическа форма. Подушвам къде си и чувам по-добре от всичко на този свят. Не спя толкова дълбоко колкото на повечето крадци им се иска!
Дризт разбира се не се и съмняваше в това. Дотук нещата вървяха точно както се бе надявал, но сега бе забъркал невероятна каша. Нито той, нито неговите приятели можеха да чакат един ден, за да продължи разговора с червения. Как ли щеше да реагира драконът, зачуди се Дризт, когато се опиташе да развали заклинанието, което не съществуваше? И какво ще стане, запита се почти паникьосаният елф, ако Хефест наистина го превърнеше в черен дракон?
— Разбира се, дъхът на черните превъзхожда този на червените — избърбори той, докато Хефест се обръщаше.
Червеният се извърна светкавично бързо към него с ужасяваща ярост.
— Искаш ли да усетиш дъха ми? — изръмжа той. — Колко ли големи ще са хвалбите ти тогава?
— Не, не — отвърна Дризт. — Не се обиждай, могъщи Хефест. Наистина демонстрацията на твоя огън смири гордостта ми! Но дъхът на черните не може да се подценява. Той има по-ценни качества дори от силата на червените.
— Какви ги говориш?
— Киселина, о Хефест, Унищожителю на десет хиляди говеда — отвърна Дризт. — Киселината разяжда доспехите на рицарите и им причинява продължително мъчение.
— Колкото разтапящия се метал ли? — попита саркастично Хефест. — Металът, разтопен от дъха на червените?
— Страхувам се, че по-дълго — заяви Дризт, свеждайки поглед. — Дъхът на червените връхлита жертвата като разрушителна експлозия, но дъхът на черните се промъква постепенно към ужасените врагове!
— Експлозия? — прогърмя гласът на Хефест. — Колко дълго може да продължи дъхът ти, жалък черен! Аз мога да издишвам по-дълго!
— Но… — започна Дризт, посочвайки нишата. Този път внезапното поемане на въздух на дракона го повлече няколко стъпки напред и почти го вдигна от земята. Елфът запази достатъчно самообладание, за да извика уговорения сигнал:
— Огньовете на Деветте Пъкъла! — докато Хефест извиваше глава назад, за да я изравни с нишата.
— Сигналът! — каза Матеус. — Бягайте колкото ви държат силите! Бягайте!
— Никога! — изплака ужасеният брат Хършел и другите, освен Джанкин, не се възпротивиха.
— О, как копнея да страдам! — извика разрошеният фанатик, пристъпвайки в тунела.
— Трябва да бягаме, ако искаме да се спасим! — напомни им Матеус, хващайки Джанкин за косата, за да го задържа да не тръгне в грешна посока.
Те се бориха на изхода на тунела няколко секунди, а после останалите монаси, разбирайки, че могат да пропуснат единствения си шанс, се втурнаха в тунела и цялата група се запремята по спускащата се от стената пътека. Когато се опомниха, бяха в доста затруднено положение — лутаха се безпомощно наоколо, без да са сигурни дали да се покатерят обратно в тунела или да се изпаряват към изхода. Но тяхното отчаяно лазене трудно можеше да им помогне да се справят с наклона, особено докато Матеус все още се опитваше да обуздае Джанкин, така че изходът бе единствената възможност.
Препъвайки се един в друг, монасите се втурнаха през просторната пещера.