Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Черните? — дойде гръмотевичния рев и този път Дризт падна. — Твоят вид?
— Не, не, дракон — каза бързо той, оттегляйки очевидната обида и скачайки отново на крака — смятайки, че скоро може да му се наложи да бяга. Продължителният рев на Хефест му подсказа, че се нуждае от нещо, с което да му отвлече вниманието и той го намери зад дракона, в дълбоко прогорените белези по стените и в дъното на една квадратна ниша. Дризт разбра, че това е мястото, където Хефест бе плащал на орките. Елфът потрепери, когато си помисли колко много нещастни търговци или авантюристи трябва да бяха намерили смъртта си между тези обгорени стени.
— Какво е причинило този катаклизъм? — извика той удивен. Хефест не посмя да се извърне, тъй като подозираше измама.
Миг по-късно обаче, драконът разбра какво бе забелязал мрачният елф и ръмженето стихна.
— Кое божество ти се е явило, могъщи Хефест и те е благословило с такава демонстрация на силата си? Никъде в целите Царства няма така ситно надробен камък! Никога след пламъците, сътворили света…
— Достатъчно! — изгърмя Хефест. — Ти, който си толкова учен, нима не познаваш дъха на червените?
— Знам, че пламъците са силата на червените — отвърна Дризт, без да отмества поглед от нишата, — но колко жежки могат да бъдат? Със сигурност не толкова, че да причинят такова опустошение!
— Желаеш ли да се убедиш? — достигна до него отговорът на дракона със зловещо, пушещо съскане.
— Да! — извика Дризт. — Не! — добави той, свивайки се на две. Знаеше, че стъпва по несигурна почва, но знаеше и, че рискът е необходим. — Наистина желая да стана свидетел на подобно могъщество, но се страхувам да почувствам топлината му!
— Тогава гледай, Мергандевинасендърот Чулт! — изрева Хефест. — Гледай по-добрия от теб!
Рязкото поемане на въздух повлече Дризт две стъпки напред, развя бялата му коса около лицето му и почти свали плаща от гърба му. Върху могилата зад него монетите се срутиха в шумен поток.
После змиевидният врат на дракона се изви в дълбока дъга, изравнявайки огромната му червена глава с нишата. Продължителното издишване изгори въздуха в пещерата, дробовете на Дризт пламнаха, а очите му се насълзиха от горещината и блясъка. Той продължи да гледа, докато пламъкът на дракона погълна нишата в своя ревящ гръмовен пожар. Дризт забеляза, че Хефест затвори очите си здраво, когато издиша своя огън.
Щом огромният пожар утихна, драконът се извърна триумфално. Дризт все още гледаше към нишата, към стопената скала, стичаща се по стените и капеща по пода и не трябваше да симулира страхопочитанието си.
— В името на всички богове! — повтори той отново. — Мергандевинасендър от Чулт, който смяташе себе си за по-висш, е унизен!
— И така трябва! — избумтя Хефест. — Няма черен, който да е равен на червения! Знай това, Мерганде-винасендер. Това е факт, който може да ти спаси живота, ако някой червен дракон потропа на вратата ти!
— Наистина — съгласи се услужливо Дризт. — Страхувам се обаче, че нямам врата! — Той отново погледна надолу към тялото си и се намръщи с отвращение.
— Това си е твоята съдба, не моята — отвърна Хефест. — Но аз ще се смиля над теб. Ще те оставя да си идеш жив, макар че това е повече, отколкото заслужаваш, задето смути дрямката ми!
Дризт знаеше, че това е критичният момент. Би приел предложението на Хефест — не искаше нищо друго, освен да се махне от това място. Но принципите му и спомена за Муши нямаше да му позволят да излезе. Какво щеше да стане със спътниците му в тунела? — запита се той. И какво щеше да стане с приключенията за песните на бардовете?
— Изяж ме тогава — каза той на дракона, не вярвайки на ушите си. — Аз, който съм познал славата на драконовия род, не мога да се задоволя с живот на мрачен елф.
Огромната паст на Хефест се наведе напред.
— Уви за целия драконов род! — проплака Дризт. — Броят ни намалява, докато хората се множат като бълхи. Уви за съкровищата на драконите, които ще бъдат откраднати от магьосници и рицари! — Начинът, по който изрече последните си думи накара Хефест да замръзне.
— И уви за Мергандевинаседнър — продължи драматично Дризт, — който бе повален от човешки магьосник, чиято сила надминава дори тази на Хефест, най-могъщия от драконите!
— Надминава?! — изрева Хефест и цялата пещера потрепери от силата му.