Убежище

Когато Дризт най-сетне успя да отмести погледа си от опашката, той премисли своя път през пещерата. Отворът на тунела беше високо в едната стена, но до пода водеше удобна пътека. Дризт я проучи за един дълъг момент, запаметявайки всяка стъпка по нея. После сипа две шепи прах в джобовете си, издърпа стрела от колчана и спусна заклинание за мрак над нея. Внимателно и тихо той започна да подбира стъпките си надолу по пътеката, воден от продължаващото пляскане на люспестата опашка. Той почти се спъна, когато достигна първата купчина скъпоценности и чу как опашката рязко прекрати движението си.

„Приключение“, припомни си той тихо и продължи, съсредоточавайки се върху мисловния образ на пътеката. Представи си как драконът се надига пред него, прозирайки през заклинанието за мрак. Инстинктивно трепна, очаквайки избухването на пламък, който да го погълне и да го изпепели на място. Но продължи и когато най-сетне стигна до златната купчина, бе наистина щастлив да чуе спокойното гръмотевично дишане на дремещия дракон.

Дризт се заизкачва бавно по втората купчина, изричайки мислено заклинанието за левитация. Не очакваше то да проработи добре — на Повърхността бе пропадало всеки път, когато го опиташе. Но всяка помощ, която можеше да получи сега, би подпомогнала измамата му. На половината път от върха, той се втурна да бяга, разпръсквайки монети и скъпоценни камъни с всяка стъпка. Чу как драконът се надига, но не забави темпото, изваждайки лъка си, докато тичаше. Когато стигна върха, той скочи и левитира над него, увисвайки неподвижно във въздуха за секунда, преди заклинанието да се развали. После падна и пусна стрелата и изпращайки стремително кълбото от мрак през пещерата.

Никога не би повярвал, че чудовище с такива размери може да е толкова подвижно, но когато падна тежко върху един куп от бокали, бижута и дребни дрънкулки, погледът му срещна право в лицето на разярения звяр.

Тези очи! Като сноп изпепеляващи с проклятия лъчи, тежкият им поглед се затвори около Дризт, проникваше през него, принуждаваше го да падне по корем и да моли за милост и да разкрие всяка измама, да признае всеки грях на Хефест, неговият повелител. Огромният змиевиден врат на дракона се люлееше леко, но погледът не се отклони и за секунда от елфа, приковавайки го така здраво, както мечата прегръдка на Бластър. Един глас прозвуча слабо, но отчетливо в мислите на Дризт, гласът на слепия пазител, разказващ истории за битки и геройство. Първоначално Дризт едва го чуваше, но гласът бе настоятелен, припомняше му неговата специална мисия, това че петимата други мъже сега зависеха от него. Ако се провалеше, монасите щяха да умрат. Тази част от плана не беше толкова трудна за Дризт, защото той наистина вярваше в думите си.