Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Той наблюдава дълго елфа, преценявайки всяко негово движение и черта.
— Аз съм Касиус — каза той най-сетне. — Говорител на Брин Шандер и Главен говорител на Управляващия съвет на Десетте града.
Дризт направи нисък поклон.
— Аз съм Дризт До’Урден — каза той — от Мирабар и околностите и сега дойдох в Десетте града.
— Защо? — попита Касиус рязко, опитвайки се да го хване неподготвен.
Дризт сви рамене:
— Нужна ли е някаква причина?
— За един мрачен елф, вероятно — отвърна направо Касиус.
Разбиращата усмивка на Дризт обезоръжи говорителя и накара двамата стражи, които стояха покровителствено до него, да притихнат.
— Не мога да ви предложа никаква причина за пристигането си, освен желанието ми да дойда — продължи елфът. — Пътят ми беше дълъг, говорителю Касиус. Уморен съм и имам нужда от почивка. Казаха ми, че Десетте града е място на изгнаници, а не се съмнявайте, че един мрачен елф е изгнаник сред обитателите на Повърхността.
Това изглеждаше достатъчно логично и искреността на Дризт бе очевидна за прозорливия говорител. Касиус обхвана брадичка с ръката си и помисли известно време. Той не се страхуваше от мрачния елф, не се и съмняваше в думите му, но нямаше намерение да позволява вълненията, които присъствието на този елф щеше да предизвика в града му.
— Брид Шандер не е място за теб — каза направо той и лилавите очи на Дризт се присвиха при тази несправедливост.
Касиус безстрашно посочи на север.
— Отиди в Самотната гора, в масива на северния бряг на Маер Дуалдон — предложи му той. Насочи поглед на югоизток. — Или в Добра медовина или Дуга-нова бърлога до Езерото на алените на юг. Това са по-малки градове, където можеш да причиниш по-малко безредие и да намериш по-малко неприятности.
— А ако и те откажат да ме приемат? — попита Дризт. — Къде да ида после, говорителю? Отново на вятъра, за да умра сред празната равнина?
— Ти не знаеш…
— Знам — прекъсна го Дризт. — Играл съм тази игра много пъти. Кой ще посрещне един мрачен елф, елф, който е изоставил расата си и злите й пътища и мечтае само за спокойствие? — Гласът на Дризт бе твърд и не издаваше никакво самосъжаление и Касиус отново разбра, че думите му бяха верни.
Наистина говорителят симпатизираше на елфа. Самият той някога беше изгнаник и бе прогонен до пределите на света, до пустата Долина на мразовития вятър, за да търси дом. Нямаше по-отдалечена земя от тази. Долината на мразовития вятър бе последната спирка за изгнаниците. Тогава му хрумна нещо друго, едно възможно решение на дилемата, което нямаше да тежи на неговата съвест.
— Колко дълго си живял на Повърхността? — попита той с искрен интерес.
Дризт обмисли въпроса за момент, чудейки се какво цели Касиус.
— Седем години — отвърна той.
— На север?
— Да.
— И още не си намерил дом, нито едно селище не се е съгласило да те приеме — каза Касиус. — Преживял си суровите зими и без съмнение много по-опасни врагове. Можеш ли да боравиш с тези остриета, които си закачил на колана си?
— Аз съм пазител — отвърна Дризт.
— Необичайно занятие за мрачен елф — отбеляза Касиус.
— Аз съм пазител — каза отново Дризт, този път по-твърдо. — Добре обучен в тайните на природата и в използването на своите оръжия.
— Не се и съмнявам — отбеляза Касиус. Той направи пауза, после каза: — Има едно място, което предлага защита и уединение.
Говорителят насочи погледа на Дризт на север, към скалистите склонове на Грамадата на Келвин. — Отвъд долината на джуджетата е планината — обясни той, — а отвъд планината е откритата тундра. За Десетте града ще бъде полезно да имат разузнавач из северните склонове на планината. Изглежда опасностите винаги идват от тази посока.
— Дойдох да намеря дом — прекъсна го Дризт, — а ти ми предлагаш дупка в грамада камъни и задължения към онези, на които не дължа нищо. — Но в действителност предложението бе събудило у него духа на пазителя.
— Ще ми позволиш ли да ти кажа, че нещата са различни? — отвърна му Касуис. — Няма да позволя на един скитащ мрачен елф да влезе в Брин Шандер.
— Трябва ли всеки човек да доказва, че е достоен?
— Хората нямат толкова зловеща слава — отвърна Касиус направо, без колебание. — Ако бях толкова великодушен, че да те поканя в града само заради думите ти и да отворя широко вратите му, дали като влезеш ще намериш дом в него? И двамата знаем какво ще стане, елфе. Не всеки в Брин Шандер ще бъде толкова сърдечен, обещавам ти. Ти ще предизвикваш бъркотия, където и да отидеш и каквото и поведение и намерение да имаш, ще те предизвикват да се биеш. Същото ще се случи и в останалите градове — продължи Касиус, досещайки се, че думите му събудиха болезнени спомени у бездомния елф. — Предлагам ти дупка в грамада камъни в границите на Десетте града, където действията ти, добри или лоши, ще изградят твоя собствена репутация, независимо от цвета на кожата ти. Е, и сега ли предложението ми ти изглежда толкова лошо?