Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Би било грешка да мислим, че историята на Самуил свършва в момента, когато, налегнат от старостта, той бил принуден да прехвърли задълженията си върху своите синове: Самуил играе първенствуваща роля чак до смъртта си. Ние тепърва ще видим как се проявява той през живота си и дори след смъртта си.
Една прекрасна сутрин израилските старейшини се събрали при Самуил да го молят да им даде цар:
— Съседните народи имат царе; защо да нямаме цар и ние?
След като се посъветвал с бога, в отговор пророкът им представя картина, която рисува не особено благоприятно царската власт.
— Вие искате цар? — казва той на старейшините. — Добре! Но затова трябва да знаете какви ще бъдат нравите и обичаите на царя: „той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари, и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му; и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му; ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб; ще взима, най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си; ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си; ще взима робите и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа; ще взима десетък от дребния ви добитък и вие сами ще му бъдете роби; тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и господ няма да ви отговаря тогава“ (I Царства, гл. 8, ст. 11–18).
Въпреки цялото си красноречие Самуил не успял да убеди слушателите си. Трябва да признаем, че от неговата изобщо напълно правилна реч против царския режим лъха силна досада срещу желанието на евреите да ограничат властта на жреците. Работата се свеждала до това, че наивните евреи, които свещениците им така добре доели, молели да им промени дояча.
Свършило се с това, че бог казал на пророка си: „Послушай гласа им и постави им цар“ (ст. 22).
За кого ли бог ще запази първата корона на израил?
„Имаше един виден човек от вениаминовите синове, на име Кис, спи на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец.
Той имаше син на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от раменете си нагоре той беше по-висок от целия народ“ (I Царства, гл. 9, ст. 1–2).
Саул бил много простичък момък; той пасял ослиците на баща си.
Кис го изпратил, придружен от слуга, да търси ослици. Заедно със слугата той скитал без успех из околностите. Слугата предложил да попитат „ясновидеца“ къде са се запилели ослиците. Саул казал, че на „ясновидеца“ трябва да се плати, а те нямали нищо.
— Нека не ви безпокои тава — отвърнал слугата, — аз имам четвърт цикла сребро. Ще го предложим на „божия човек“.
По-нататък Библията разказва, че Саул и слугата му пристигнали в градчето и попитали де живее „ясновидецът“ и че местните девойки им посочили къщата, дето живеел този „ясновидец“. Саул и спътникът му влизат там.
„А ден преди Сауловото идване господ откри на Самуил и рече: утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминова земя и ти го помажи за цар на моя народ израиля; той ще избави народа ми от филистимски ръце; защото аз погледнах милостиво на моя народ, понеже викът му стигна до мене.
Когато Самуил видя Саула, господ му рече: ето човека, за когото ти говорих: той ще царува над моя народ“ (I Царства, гл. 9, ст. 15–17).
Саул попитал Самуила де живее „ясновидецът“. Самуил казал, че той е „ясновидецът“, и поканил Саул да обядва с него. Тоя ден на гости у „ясновидеца“ били тридесет души. На трапезата той отредил на Саул почетното място и готвачът му поднесъл специално приготвено блюдо. За да успокои Саул за загубения добитък, Самуил му казал, че ослиците са намерени и че като се върне в къщи, ще ги види при баща си. А на другата сутрин преди съмване Самуил помазал с елей главата на Саул и му съобщил, че е станал цар и че в него е влязъл „дух божий“.
И наистина така е и било: станало пълно преобразяване на сина на Кис. Той престанал да бъде той самият. Като се върнал в бащиния си дом, той видял пред самите порти милите си ослици. Това му подействувало така, че той веднага почнал да „пророкува“, и стри това с такава увереност, като че „пророкуването“ винаги е било негов занаят и като че ли цял живот с нищо друго не се е бил занимавал (I Царства, гл. 10, ст. 1–16).
В това време „ковчегът на завета“ бил в Масиф. Самуил събрал тук народа израилев; „свещеният гълъб“ не казва нищо за времето на това събрание, нито за това, по какъв начин са могли да се съберат многомилионни маси народ в едно градче.