Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Тоя „свещен“ подвиг на „царя орач“ възхитил народа. Евреите отпразнували блестящата победа на „гигантската си армия“ и, както казва Библията, „твърде много се веселиха“ (ст. 12–15).
Критиците съвсем не се учудват, че цар Саул, който възглавил един немногоброен народец, се отдавал на земеделие и грижа за бащините стада. Но те се отказват да допуснат, че такъв „цар“ е можел за пет дни да вдигне армия от триста и тридесет хиляди воини в епоха, когато сам авторът представя евреите като преживяващи филистимско иго; в епоха, когато, по думите на Библията, набраният народ нямал нито мечове, нито копия и когато поробителите не му позволявали да има нито един железен инструмент, нито дори да поправя металическите инструменти без особено разрешение (I Царства, гл. 13, ст. 19–22).
„И Гъливер — пише лорд Болингброк — знае също такива небивалици, но у него няма такива противоречия.“
В дванадесета глава се дава мрънкащата реч на Самуил, който, позовавайки се на старостта си, помолил да се приеме оставката му. Управлението на съдиите свършило и започнала епохата на царете. Но Самуил не се оттеглил от работата по свое добро желание: в речта си той обявява, че като са си поискали цар, евреите са прибавили към многото си други грехове нов грях. Но, заключава Самуил, щом вече имате цар, пазете го; той е помазаник божи. А главното — народът трябва да удвои религиозната си ревност. За да докаже отново на евреите близостта си до бога, Самуил, без да слиза от мястото си, извършил едно от ония чудеса, каквито се срещат само в Библията.
Самуил „рече на целия израил: … сега станете и погледнете великото дело, което господ ще извърши пред очите ви: нали сега е пшеничена жътва? Но аз ще призова господа и той ще прати гръм и дъжд, и вие ще узнаете и видите колко голям е грехът, който сте направили пред очите на господа, искайки за себе си цар.
И Самуил призова господа и господ прати гръм и дъжд в оня ден; и дял народ се много уплаши от господа и Самуила“ (I Царства, гл. 12, ст. 16–18).
След това старият пророк се оттеглил, като обещал на съотечествениците си, че никога няма да ги забрави в молитвите си.
Оставката на Самуил обаче във висша степен приличала на дипломатическа хитрост.
Като научили за промените станали в състава на „царското правителство“, филистимците започнали да се готвят за нови нападения. Това не повдигнало духа на поданиците на Саул. А триста и тридесетте хиляди воини, които неотдавна го окръжавали, се стопили като сол във вода. „А и филистимци се събраха за война против израиля: трийсет хиляди колесници и шест хиляди конница, и множество народ като пясък на морския бряг; и дойдоха, та се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.
Израилтяните, като видяха, че са в опасност, понеже народът беше стеснен, криеха се в пещери и проломи, в скали, кули и ровове; а някои от евреите преминаха отвъд Йордан, в страната Гадова и Галаадска; Саул пък беше още в Галгал и целият народ, който беше с него, се беше изплашил“ (I Царства, гл. 13, ст. 5-7):
Саул сметнал за полезно да предложи на бога жертва. Самуил дал да се разбере, че ще се яви да служи на бога лично.
„И той чака седем дена, до срока, назначен от Самуила, но Самуил не дохождаше в Галгал. И народът почна да се разбягва от него.
И Саул рече: доведете при мене отреденото за всесъженна жертва и за мирни жертви. И принесе всесъжение.
И щом свърши с принасяне на всесъжението, ето че иде Самуил. Саул излезе на среща му да го поздрави.
А Самуил попита: какво си направил? Саул отговори: видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде на уреченото време, филистимци пък се бяха събрали в Михмас, тогава си помислих: «сега ще се спуснат върху ми филистимци в Галгал, аз пък още не съм попитал господа», и затова се реших да принеса всесъжение.
И Самуил рече на Саул: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на господа, твоя бог, която ти беше дадена, защото днес господ щеше да затвърди царуването ти над израиля завинаги; но сега твоето царуване не ще може да устои: господ ще си намери мъж по сърцето си и ще му заповяда да бъде вожд на народа му, защото ти не изпълни, каквото ти бе заповядал господ.
И стана Саул, та отиде от Галгал в Гива Вениаминова (останалите човеци отидоха подир Саул против неприятелското опълчение, което ги нападна, когато отиваха от Галгал в Гива Вениаминова); а Саул преброи човеците, които бяха с него, до шестстотин души“ (I Царства, гл. 13, ст. 8–15).