Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР излезе от интернет и изключи лаптопа си. Беше безработна и гладна. Първото не я безпокоеше кой знае колко, след като си бе възвърнала контрола върху банковата си сметка, а адвокат Бюрман се бе превърнал в неприятен спомен от миналото ѝ. С глада се справи, като отиде в кухнята и сложи да вари кафе. Направи си три големи сандвича от франзела със сирене, хайвер и твърдо сварени яйца. Тя не бе слагала залък в уста от доста дълго време. Изяде среднощната си закуска на дивана в дневната, докато разглеждаше информацията, която бе открила.
Дирх Фроде от Хедестад я беше наел, за да разследва Микаел Блумквист, който бе осъден за клевета срещу финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом. След няколко месеца Хенрик Вангер, който също живее в Хедестад, става член на управителния съвет на „Милениум“ и изказва твърдението, че срещу вестника съществува конспирация, която целѝ да го доведе до фалит. Това се случва в деня, в който Микаел Блумквист влиза в затвора. Най-интересна обаче беше една биографична статия за Ханс-Ерик Венерстрьом, публикувана две години по-рано на интернет страницата на икономическото издание „Финансмагасинетс Монопол“. Заглавието ѝ беше: „С празни ръце“. Там бе отбелязано, че той започва финансовия си aufmarsch[88] точно като служител на компанията „Вангер“ в края на шейсетте години.
Не се изискваха кой знае какви умения, за да се досетиш, че тези събития бяха свързани. Имаше някаква дълбоко заровена тайна, а Лисбет Саландер обичаше да изравя точно такива. Освен това нямаше какво друго да прави.
ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВА 15 Петък, 16 май – събота, 31 май
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕ освободен от затвора в петък – 16 май, два месеца след влизането си зад решетките. В първия ден от излежаването на присъдата той бе подал молба за предсрочно освобождаване, без обаче да таи кой знае какви надежди, че тя ще бъде одобрена. Така и не разбра причините за освобождаването си, но имаше известни подозрения какво би могло да е помогнало. Например фактът, че никога не се възползва от правото си да излезе в отпуска през почивните дни, както и че в заведението имаше четирийсет и две лица, макар че капацитетът му бе за трийсет и един души. Във всеки случай началникът, четирийсет и една годишен поляк в изгнание на име Петер Саровски, с когото Микаел се разбираше много добре, написа препоръка присъдата му да бъде намалена.
Престоят в „Рулокер“ бе спокоен и приятен. Това заведение бе предназначено, както самият Саровски се изразяваше, основно за хора, извършили дребни провинения или шофирали в нетрезво състояние. Тук нямаше истински престъпници. Ежедневието му напомняше на престой в хостел. Останалите четирийсет и един съзатворници, повечето от които произхождаха от семейства на имигранти, гледаха на Микаел като на странника в групата, което си беше самата истина. Само за него имаше репортажи по телевизията, което му осигуряваше определен статус, но никой от съзатворниците му не го смяташе за истински престъпник.
Както и самият началник на заведението. Той го повика при себе си още първия ден и му предложи терапия, обучение във вечерно училище или други образователни курсове, както и консултации, които биха му помогнали по-лесно да се сдобие с работа. Микаел му отвърна, че не се нуждае от терапия за социално приобщаване, че е приключил с образованието си преди двайсет години и че вече има работа. Вместо това помоли за разрешение да използва лаптопа си в килията, за да може да продължи работата си върху книгата, която му бяха възложили да напише. Саровски веднага му даде позволението си, а освен това му осигури секретен шкаф, в който да може да прибира компютъра си, когато не е в килията, за да не бъде откраднат или потрошен. Не че някой от останалите би направил подобно нещо – те по-скоро закриляха Микаел.
И така Микаел прекара два относително приятни месеца при тези условия, като работеше средно шест часа дневно върху фамилната хроника на Вангерови. Спираше само за по няколко часа на ден, ако трябваше да чисти или да присъства на рекреационни занимания. Микаел и още двама затворници, един от Шьовде и един с чилийски корени, трябваше да чистят гимнастическия салон всеки ден. Рекреационните занимания включваха гледане на телевизия, игра на карти или фитнес. Микаел осъзна, че го биваше да играe покер, макар и да губеше няколко монети от по петдесет йоре на ден. Правилникът на заведението позволяваше на затворниците да играят срещу пари само ако залозите не надхвърлят пет крони.
Съобщиха му, че присъдата му е намалена, един ден преди самото освобождаване. Саровски го повика в кабинета си и го почерпи с водка. Микаел посвети вечерта на опаковане на дрехите и бележниците си.