Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО СИ ОТ ЗАТВОРА Микаел веднага отпътува за къщата си в Хедебю. Когато стъпи на моста, чу мяукане и бе посрещнат от червено-кафявата котка, която го поздрави с добре дошъл, като се отърка в крака му.
– Добре де, влизай – рече той. – Но не успях да купя мляко.
Микаел разопакова багажа си. Имаше чувството, че се връща от почивка, и осъзна, че му липсваше не само Саровски, но и останалите затворници. Колкото и странно да беше, той се бе чувствал добре в „Рулокер“. Съобщението за освобождаването му бе дошло толкова неочаквано, че не беше успял да предупреди никого.
Бе малко след шест часа. Той отиде набързо до хранителния магазин и купи някои основни продукти, преди да затворят. Когато се прибра вкъщи, включи мобилния си телефон и се обади на Ерика, но чу познатото съобщение, че в момента няма връзка с този номер. Той ѝ остави съобщение, че ще се чуят на следващия ден.
След това се разходи до дома на работодателя си и го откри на първия етаж. Старецът вдигна учудено вежди, когато видя Микаел.
– Да не би да си избягал? – бяха първите му думи.
– Не, всичко е съвсем законно. Освободиха ме предсрочно.
– Това се казва изненада.
– И за така реагирах. Осведомиха ме едва вчера вечерта.
Те се гледаха в продължение на няколко секунди. След това старецът стъписа Микаел, като го пристисна в мечешка прегръдка.
– Точно щях да сядам на масата. Искаш ли да ми правиш компания?
Ана им поднесе палачинка на фурна със свинско и сладко от червени боровинки. Те останаха да разговарят в трапезарията почти два часа. Микаел осведоми Хенрик докъде бе стигнал с фамилната хроника и какви празни места имаше за запълване. Не разговаряха за Хариет Вангер, но за сметка на това обсъдиха доста детайлно „Милениум“.
– Имахме три срещи на Управителния съвет. Госпожица Бергер и партньорът ви Крестер Малм имаха добрината да проведат две от тях тук, а Дирх ме представляваше на една в Стокхолм. Наистина ми се иска да бях с някоя и друга година по-млад, но истината е, че дългите пътувания са твърде уморителни за мен. Ще се опитам да сляза до Стокхолм през лятото.
– Мисля, че срещите спокойно могат да се провеждат тук – отвърна Микаел. – Какво е чувството да си акционер във вестника?
Хенрик Вангер се усмихна накриво.
– Всъщност това е най-забавното нещо, което съм правил от доста години насам. Разгледах финансовите отчети, изглеждаха добре. Оказа се, че не се налага да правя толкова голямо вложение, както предполагах – разликата между приходите и разходите намалява.
– Разговарях с Ерика веднъж седмично. Доколкото разбирам, положението с рекламодателите вече не е толкова критично.
Хенрик Вангер кимна.
– Нещата започнаха да се обръщат в наша полза, но ще отнеме време. В началото се намесиха притежавани от концерна „Вангер“ предприятия, които закупиха рекламни страници. Сега обаче и двама от старите клиенти се завърнаха – производител на мобилни телефони и туристическа агенция. – По устните му се разля широка усмивка. – Освен това провеждаме малко по-специална кампания сред старите врагове на Венерстрьом. Списъкът е дълъг, вярвай ми.
– Някакви реакции от негова страна?
– Не, не точно. Само че се изпуснахме, че именно Венерстрьом стои зад бойкота срещу „Милениум“. Това го прави дребнав в очите на хората. Един репортер от „Дагенс Нюхетер“ явно му е задал въпрос в тази посока и е получил доста сопнат отговор.
– Това май ти доставя голямо удоволствие.
– Удоволствие не е точната дума. Трябваше да се заема с това преди доста години.
– Какво всъщност се е случило между теб и Венерстрьом?
– Забрави. Ще разбереш около Нова година.
ВЪВ ВЪЗДУХА се усещаше нежният полъх на пролетта. Когато Микаел си тръгна от дома на Хенрик към девет часа, вече бе започнало да се мръква. Той се поколеба за миг. След това отиде до къщата на Сесилия Вангер и почука на вратата.
Не бе сигурен какво можеше да очаква. Сесилия Вангер отвори широко очи. Изглежда, ѝ бе леко неудобно, но го пусна в антрето. Постояха така прави, сякаш изведнъж не знаеха как да се държат един с друг. Дори тя го попита дали не бе избягал и той ѝ обясни как стояха нещата.
– Исках само да кажа „здравей“. В неподходящ момент ли идвам?
Тя избягваше погледа му. Микаел веднага забеляза, че не се радваше особено да го види.
– Не… не, влизай. Искаш ли кафе?
– С удоволствие.
Той я последва в кухнята. Тя стоеше с гръб към него, докато наливаше вода в каната. Микаел се приближи до нея и сложи ръка на рамото ѝ. Тя застина.