Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
рамен от собствените си дела, мисли или намерения, ти по-скоро би из-
лъгал, отколкото да се приемеш какъвто си – или в този случай, да си
представяш, че нещо се е случило, когато то не е. Мнението на другите
202
Майкъл Дж. Съливан
става по-важно от собствената ти реалност. Както когато някой по-скоро
би умрял, отколкото да го помислят за страхливец. Животът за него е по-
маловажен от репутацията. В крайна сметка кой е по-храбър? Онзи, кой-
то избира смъртта пред това да го мислят за страхливец или онзи, който
избира да живее с желанието да се изправи пред истинската си същност?
– Съжалявам, но не те разбирам – каза Фанън с въпросителен вид.
– Няма значение. Но принцът ме изпрати като хроникьор, а не като
воин. Струва ми се, че той иска да напиша книга за случилото се днес.
– Ако го сториш, моля те не записвай как Денек изпадна в истерия
заради това, че не му беше позволено да дойде. Ще навреди на семейст-
вото ни.
Всичко, покрай което минаваха, бе ново за Майрън. Бе виждал сняг,
разбира се, но само в градината и метоха. Никога не бе ставал свидетел
как посипва гората или как сияе по бреговете на реки и потоци. Вече пъ-
туваха през населени земи, преминавайки през село подир село, всяко
по-голямо от предишното. Майрън можеше само да се взира удивено в
различните сгради, животни и хора, които виждаше по пътя. При всяко
тяхно влизане в град, жителите излизаха да ги гледат. Изтичваха вън от
къщите си, възбудени от заплашителното трумп, трумп, трумп на мар-
шируващите войници. Някои събираха куража да запитат накъде са тръг-
нали, но мъжете не отговаряха, тъй като имаха изрични заповеди да пазят
мълчание.
Деца изтичваха до края на пътя, където родителите бързо ги придър-
пваха назад. Майрън никога не бе виждал дете преди – поне не откакто
той самият бе такова. Не беше необичайно за момче да бъде изпратено
в абатството на осем или десет години, но много рядко, ако изобщо това
ставаше някога, изпращаха някое по-рано. Най-малките от децата удив-
ляваха Майрън и той ги гледаше поразен. Бяха като ниски пияници, шум-
ни и обикновено мръсни, но всички бяха изненадващо сладки и го гледа-
ха приблизително по същия начин, по който и той зяпаше тях. Те помах-
ваха и Майрън не можеше да се сдържи да не помаха в отговор, макар да
предполагаше, че това не е много по войнишки.
Войската напредваше изненадващо бързо. Пешите войници, подчи-
нявайки се на заповеди като един, редуваха периоди на ускорено марши-
руване с по-спокойно вървене, което бе само малко по-бавно. Лицето на
всеки от тях бе мрачно, никъде не се виждаха усмивки.
Маршируваха с часове. Никой не се намеси; нямаше изтеглени нап-
ред формации, чакащи ги в засада; никакви предизвикателства по пътя.
За Майрън пътуването приличаше повече на вълнуващ парад, отколкото
203
Конспирация за Короната
на прелюдия към застрашителна битка. Най-накрая в далечината за пър-
ви път промержеля Меленгар. Фанън посочи голямата камбанария на Ма-
реската катедрала и високите кули на замъка Есендън, където не се вееше
никакъв стяг.
Изпратеният преден отряд докладва за наличието на силни войски
около града. Благородниците наредиха на полковете си да оформят ре-
дици. Флагове пренасяха съобщения, стрелците настроиха лъковете си и
армията преля в блокове хора. В дълги линии по трима, те се движеха в
пълен синхрон. Стрелците бяха изтеглени напред и се преместиха точно
зад пешаците.
Изпратени в тила, Майрън и Фанън яздеха с готвачите. От новата си
позиция монахът забеляза, че част от армията се е отделила и се отпра-
вя към дясната част на града. Когато редиците достигнаха възвишението, което ги направи видими за замъка, в далечината прозвуча звукът на рог.
Техен собствен рог се разнесе в отговор и стрелците от Галилин из-
сипаха облак стрели върху защитниците. Стрелите полетяха и за миг изг-
леждаха застинали във въздуха като тъмен облак. С падането им Майрън
чу далечни викове. Той гледаше с нетърпение как конните рицари се раз-
делят на три групи. Една остана на пътя, докато другите две заеха пози-
ции по фланговете. Главната линия ускори крачка до бързо ходене.
* * *
Когато чуха рога, Мейсън Грамън и Диксън Тафт поведоха тълпата
си по улица Капризна, ефективно опразвайки Долния квартал. Това бе
знакът, който Ройс и Ейдриън им бяха казали да чакат – сигналът за атака.