Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан потръпна при мисълта за паршите, които работеха в съседния фургон.
— Ти… ммм… продължаваш?
— Да. — Шалан реши това в мига, когато настоя Твлкав да се насочи към Пустите равнини. — Онази нощ, преди корабът да потъне, когато Ясна не внимаваше как изглежда… Знам какво трябва да направя.
Шарка отново избръмча объркано.
— Трудно ми е да обясня — отговори Шалан. — Това са човешки работи.
— Отлично — нетърпеливо рече Шарка.
Шалан вдигна вежда. Бързо беше изминал дългия път от това да се върти с часове в средата на стаята или да пъпли нагоре-надолу по стените.
Шалан извади няколко сфери за по-добро осветление и свали едно от платната, с които Ясна беше увила книгите си. Платното беше съвършено чисто. Шалан го натопи във водата и почна да мие краката си.
— Преди да видя израза на Ясна в онази нощ — почна да обяснява тя, — преди да разговарям с нея, когато беше уморена, и да добия представа точно колко се тревожи, бях заловена в клопка. В клопката на учения. Въпреки първоначалния ми ужас от онова, което Ясна описваше за паршите, бях почнала да приемам всичко за някаква интелектуална загадка. Ясна външно беше толкова безстрастна и аз заключих, че и за нея е същото.
Шалан простена, когато измъкна камъче от една рана в стъпалото си. Още духчета на болката се измъкнаха от пода на фургона. Скоро нямаше да може да ходи надалеко, но поне още не забелязваше духчета на загниването. По-добре бързо да намери антисептик.
— Опасността за нас не е просто теоретична, Шарка. Тя е истинска и ужасна.
— Да — мрачно отговори Шарка.
Шалан отдели поглед от краката си. Шарка се беше настанил отвътре на капака, осветен от пъстроцветната светлина на различните сфери.
— Знаеш нещо за опасността? За паршите, за Пустоносните?
Навярно тълкуваше прекалено тона на гласа му. Той не беше човек и често говореше със странни интонации.
— Моето завръщане… Заради това.
— Какво? Защо нищо не каза!
— Казвам… говорене… мислене… Всичко е трудно. Ставам по-добър.
— Ти дойде при мен заради Пустоносните — каза Шалан и се приближи до сандъка, забравила окървавения плат в ръката си.
— Да. Шарките… ние… нас. Тревожни. Един беше изпратен. Аз.
— Защо при мен?
— Заради лъжите.
Шалан тръсна глава.
— Не разбирам.
Той избръмча недоволно.
— Ти. Семейството ти.
— Ти си ме наблюдавал у дома? Толкова отдавна?
— Шалан. Спомни си…
Отново онези спомени. Този път не за пейка в градината, а за стерилно бялата стая. Приспивната песен на баща ѝ. Кръвта на пода.
Не.
Тя се обърна и отново почна да почиства стъпалата си.
— Знам… малко за хората — каза Шарка. — Те се пречупват. Умовете им се пречупват. Ти — не. Ти само се пропука.
Шалан продължи да се мие.
— Лъжите те спасиха. Лъжите, които ме привлякоха.
Шалан натопи плата в кофата.
— Имаш ли име? Нарекох те Шарка, но това е по-скоро описание.
— Името ми е числа. Много числа. Трудно се казва. Шарка… Шарка е добре.
— Стига да не вземеш да ме наричаш Безцветна за контраст.
— Мммм…
— Какво значи това?
— Мисля. Обмислям лъжата.
— Шегата?
— Да.
— Моля те, не се претоварвай с мислене. Не беше особено добра шега. Ако искаш да разсъдиш върху истинска шега, помисли как предотвратяването на завръщането на Пустоносните може да зависи тъкмо от мен.
— Мммм…
Шалан привърши с краката си, доколкото ѝ беше възможно, и ги уви с още няколко парчета плат от сандъка. Нямаше чехли или обувки. Навярно можеше да си купи ботуши от някой от роботърговците. При мисълта за това стомахът ѝ се преобърна, обаче нямаше избор.
После започна да преглежда съдържанието на сандъка. Ясна имаше и други. Шалан си спомни, че Ясна държеше този в каютата си и убийците го взеха. Съдържаше нейните записки: томове записки. Имаше малко на брой първични източници, ала това не беше голяма беда, понеже Ясна беше транскрибирала прецизно всички важни пасажи.
Когато Шалан остави настрани и последната книга, забеляза нещо на дъното на сандъка. Парче хартия? Взе го с любопитство и после едва не го изтърва от изненада.
Рисунка на Ясна, направена от Шалан. Шалан ѝ я даде след приемането си за нейна повереница. Смяташе, че Ясна е захвърлила рисунката — слабо харесваше изобразителните изкуства, намираше ги лекомислени.
А всъщност я беше запазила заедно с най-скъпите си неща. Не. Шалан не искаше да мисли за това. Не искаше да се изправи лице в лице с него.