Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Застанали неподвижно до дъсчената ограда под старата бреза, Мухаммад и Салма се взираха в съседа си с разширени от страх очи. Децата държаха по един клон, явно за да направят ръце на снежния човек. Салма, изгубила ума и дума от ужас, счупи клона на две, без да се усети.
— Снеж… снежният ни човек — заекна Мухаммад.
Хари прибра револвера в джоба на якето си и затвори очи. Докато проклинаше наум несъобразителността си и се мъчеше да преглътне, инструктира мозъка си да отпусне захвата около дръжката на револвера. После отвори очи. Салма беше разстроена до сълзи.
— Извинявайте, деца — прошепна той. — Ще ви помогна да си направите нов.
— Искам вкъщи — проплака момиченцето.
Мухаммад хвана сестра си за ръка и я поведе към сградата. Описа дъга около Хари, за да не го приближават.
Хари усещаше още допира до дръжката на оръжието. Щракането… Мислеше си, че е дошло от вдигането на ударник, но грешеше. При тази операция звук не се чува. Ударникът щраква само когато се спуска. Тоест човек чува звук само когато стрелецът се отказва да натисне спусъка и реши да пощади мишената. Хари отново извади служебния си пистолет. Насочи го към земята и натисна леко спусъка. Ударникът върху задната част на барабана не помръдна. Увеличи натиска върху спусъка. Нищо. Едва когато дръпна спусъка по-сериозно и очакваше оръжието да изстреля куршум всеки момент, ударникът започна да се вдига. Хари отпусна натиска. Ударникът отново се смъкна и се чу щракване на метал: точно такъв звук го бе стреснал. Даде си сметка, че който дръпва силно спусъка и повдига така ударника, има намерение да стреля.
Хари вдигна очи към тъмните прозорци на апартамента си на третия етаж и изведнъж го порази мисълта, че не знае какво става вътре, докато е на работа.
Седнал в кабинета си, Ерик Лосиус бездействаше и гледаше през прозореца. Колко малко е знаел за похожденията на Бирте! Новината, че е спала и с други мъже, му се струваше по-ужасна от мисълта за безследното ѝ изчезване и страха да не е мъртва. Ако се наложеше да изгуби Камила, Ерик предпочиташе тя да умре от ръката на убиец, отколкото да му я отмъкне друг мъж. Непрекъснато мислеше колко много всъщност е обичал жена си. И продължаваше да я обича. Обади се на родителите ѝ, но и те нямаха представа къде е дъщеря им. Вероятно бе отседнала при някоя от многобройните си богати приятелки от западните квартали. Ерик познаваше тези жени само по имена.
Наблюдаваше как следобедният мрак се спуска бавно над долината Грурюд, разстила се и размива фигурите. Приключи с работата в офиса, но още не му се прибираше в прекалено голямата и пуста къща. В шкафа зад него имаше бутилки отбран алкохол, „свити“ от разни барчета при пренасянето. Нямаше обаче вода, за да разреди силното питие. Наля си джин в чашата за кафе и едва отпи, когато телефонът пред него звънна. На екрана се изписа кодът на Франция. Номерът не фигурираше в списъка с жалбите, затова вдигна спокойно.
Позна я по дишането, преди да е отронила дума.
— Камила, обявих те за изчезнала.
— Нима?
Гласът ѝ звучеше, все едно дреме в шезлонг, отегчена е и само се преструва на заинтересована. Някога, на балкона в „Блуменхолм“, Ерик се бе влюбил точно в тази нейна хладна учтивост.
— Аз… — подхвана той, но млъкна, защото нямаше представа какво да ѝ каже.
— Реших да ти се обадя, преди адвокатът ни да се свърже с теб.
— Адвокатът ни?
— Адвокатът на семейството ми — поясни Камила. — За твое съжаление той е един от най-добрите в бракоразводните дела. По отношение на вещите и парите ще пледира за делба наполовина. Ще предявим претенции за къщата и ще я получим. Дори не крия намеренията си да я продам.