Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Животът бил благословен. Нана била горда. Била отгледала Кейли добре, обучена на Древните начини.
Очите на старицата се затвориха и тя започна да хърка.
- Събуди я! - казах.
Кат подпъхна юргана по-плътно.
- Живяла е близо век, Мак. Предполагам, че костите u са изморени.
- Трябва да знаем повече.
Кат ми хвърли пълен с укор поглед.
- Още не сме чули и дума за пророчеството или за Книгата.
- Точно затова трябва да я събудим.
- По-малко се фокусирай върху рода си и повече върху проблемите ни! - смъмри ме Кат.
След няколко минути на нежно разтърсване и придумване старицата най-накрая се размърда. Изглежда не знаеше, че е заспала, и продължи да говори оттам, където беше спряла.
Било време на велики надежди, каза тя. Шестте най-могъщи линии шийте зрящи започнали отново да стават силни: Бренън, О'Райли, Кенеди, О'Конър, МакЛафлин и О'Мали. Всеки от домовете раждал дъщери с таланти, които се събуждали по-рано, развивали се по-бързо.
Но нещата се променили и дошли мрачни дни. Нана вървяла по земята и усещала нещо грешно под краката си. Самата почва била... покварена. Нещо нечисто се било събудило и се размърдало в недрата на земята. Тя наредила на момичетата си да открият извора. Наредила им да го спрат на всяка цена.
- Ти също ли си шийте зряща? - попитах. - Някога живяла ли си в манастира?
Нана отново беше заспала. Разклатих я. Не подейства. Тя захърка. Кат направи на старицата чай. Аз добавих втора торбичка в чашата u. След пет минути, въпреки че главата u все още клюмаше, очите u бяха отворени и тя сърбаше чай.
Не u бил нужен манастирът. Нямала желание да учи. Костите u знаели истините. Какво повече u трябвало на една жена от знанието в костите? Учението, присмя се тя, обърквало костите. Четенето заслепявало зрението. Лекциите правели ушите глухи. Погледни земята, усети почвата, вкуси въздуха!
- Мрачните дни - придумах я да се фокусира. - Какво стана?
Нана затвори очи и мълча толкова дълго, че се уплаших да не е заспала отново. Когато ги отвори, в тях блестяха непроляти сълзи.
Двете деца, които някога си играли в нейните градини, се променили. Станали потайни, плашливи, разменяли си загрижени погледи. Вече нямали време за старицата. Тя била тази, която им дала насоката, показала им пътя с техните кости, но те я игнорирали. Шепнели си за тайни деяния, но Нана хванала много малко от дочутото за тях.
Скрити места в манастира.
Мрачни изкушения.
Книга с велика магия.
Две пророчества.
- Две? - възкликнах.
- Да. Едното обещавало надежда. Другото гарантирало опустошаването на земята и дори повече. Двете зависели от едно нещо.
- Нещо? - попитах. - Или личност?
Кат взе чашата от ръката на старицата, която отново беше задрямала, преди да се е разляла.
- Как е била държана Книгата в манастира? - притиснах я.
Тя ме изгледа с празни очи.
- Къде е била държана? - опитах.
Тя сви рамене.
- Кога е била отнесена там и от кого?
- Речено е, че кралицата на дийнъ шийте я поставила там в мъглите на времето - от нея се разнесе нежно хъркане.
- Как е излязла? - казах високо и тя отново се събуди.
- Чух, че u била помогнала една от най-висшите кръгове - тя ме изгледа тъжно. - Некои казват, че била майка ти - клепачите u се затвориха. Лицето u провисна, а устата u се отвори.
Свих юмруци. Майка ми никога не би освободила Шинсар Дъб. А Алина не беше предател. А аз не бях лоша.
- Кой е баща ми? - попитах.
- Тя спи - каза Кат.
- Е, събуди я отново! Трябва да знаем повече.
- И утре е ден.
- Всеки ден е важен!
- Мак, тя е уморена. Можем да започнем отново на сутринта. Аз ще остана през нощта. Не трябва да е сама. Не е трябвало да остава сама толкова дълго. Ти ще останеш ли?
- Не! - изръмжа Баронс през вратата.
Вдишах бавно. Издишах. Отвътре бях вързана на възли.
Имах майка.
Знаех името и.
Трябваше да разбера още толкова много!
Кой беше баща ми? Защо ние - О'Конърови - имахме толкова лоша реклама? Обвиняват майка ми, после сестра ми, сега мен? Това ме вбесяваше. Исках да раздрусам старицата, докато се събуди, да я принудя да продължи.
Загледах я. Сънят беше изгладил съсухреното лице и тя изглеждаше спокойна, невинна, намек за усмивка докосваше устните и. Чудех се дали сънува две малки момичета да играят в градините и. Аз също исках да ги видя.