Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Търсенето на скритата истина
Търсенето на скритата истина - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Търсенето на скритата истина

Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:

„На кого да се довериш, когато нямаш вяра дори на себе си?”
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 143
Перейти на страницу:

После ме издърпа вътре и тръшна вратата в лицето на Баронс.

- Какви таквиз? - казах в мига, в който вратата се затвори.

Нана ме изгледа с поглед, който казваше, че предполага, че може да съм твърде глупава, за да живея.

Кат настани старата жена на стол до огъня и уви около раменете u избелял юрган, съшит от различни материи и с много шарки. Изглеждаше, сякаш е направен преди десетилетия от парчета от дрехите на порасналите u деца.

- Аз също ще попитам - каза Кат любопитно. - Какви са тези таквиз?

- Гламави ли сте, моми? Не нашийот вид.

- Ние разбираме това, но какво е той? - казах.

Нана сви рамене.

- Защо ви интересува? Има бело и има не бело. Кво още да знайте вий е нужно?

- Но аз съм бяла - казах бързо. Кат ме изгледа странно. - Имам предвид, можеш да видиш, че Кат и аз сме като теб, нали? Не сме като него - ако можеше да различи истинската природа на хората, исках да знам своята.

Сълзящите u кафяви очи се спряха на мен като пиявици.

- Вапцваш си косата, да. Къв е истинскийо цвет?

- Руса.

Тя затвори очи и беше толкова неподвижна, че за момент се уплаших, че е заспала.

После очите u рязко се отвориха и устата u зяпна от изненада.

- За любовта на Мери! - въздъхна тя. - Нивгъш не забуварям лице. Ти си черката на Айла! Не сом и помислувала, дека че те видим, преди да умрам.

- Черка?

Кат изглеждаше шокирана.

- Дъщеря - каза тя.

Името на майка ми беше Айла О'Конър.

Имах очевидна прилика с нея, ми каза Нана, във формата на лицето, гъстата коса, очите, но най-много - осанката. В начина, по който гърбът преминава в раменете, в начина, по който се движа, дори в ъгъла, под който килвам глава понякога, когато говоря.

Приличах на майка си.

Името на майка ми беше Айла О'Конър.

Можех да повтарям тези две неща отново и отново с часове.

- Сигурна ли си? - в гърлото имах буца и едва преглъщах.

Тя кимна.

- Безбройни са дните га она и моята Кейли играеха в градините ми. Ако беха руси къдрите ти, моме, щех да та сбъркам за призрака u.

- Разкажи ми всичко!

Очите на Нана се присвиха.

- Она носеше нещо, нивгаш ни го оставяше - погледът u се замъгли. - Ама после се изгуби. Знаиш ли що беше?

- От Сийли?

Нана кимна и очите ми се разшириха. Бавно бръкнах под палтото си и извадих копието.

- Майка ми е носила това?

Очите на Нана изчезнаха в гнезда от бръчки, когато се усмихна.

- Страх ма беши, чи нема да го вида веке. Чух дума, че паднало в нечестиви ръце. Блести с величието на Небесата, нали? Ай, майка ти носеше Копието на Съдбата, моята Кейли носеше меча.

- Всичко! - казах, отпускайки се до коленете на Нана край огъня. -Искам да знам всичко!

Айла О'Конър била най-младата шийте зряща, достигнала някога в историята на манастира позицията Повелителка на Убежището (делегат във Висшия съвет). Толкова надарена шийте зряща не била раждана по-дълго, до колкото някой можел да си спомни. Великата повелителка се бояла, че древните кръвни линии са били твърде разводнени от безразсъдни и ненадзиравани съюзи, за да създадат отново такова поколение. Само виж как тези галоглаи МакРори и МакСуини се чифтосват с норвежци и пикти!

- Галоугласцц - поясни Кат. - Един вид наемни войници.

Никой не знаел кой бил бащата на Айла. Баба ми - Патрона О'Конър (лицето на Нана се нагъна в усмивка на беззъбо удоволствие, когато каза името u - били са съвременнички и приятелки, по-скъпи от сестри) - никога не се е омъжвала и отказала да разкрие името му. Родила Айла на късни години и отнесла знанието за това кой е бащата на детето в гроба, който, между другото, бил на няколко километра южно, в случай че съм имала интерес да изкажа почитанията си.

Патрона! Това беше името, което Роуина спомена в деня, когато претърсвах музея за ОС и когато ме беше открила на улицата. Настоя, че съм приличала на нея, но не беше в състояние да разбере как е възможно това. Каза, че щяла да узнае. Разбирах защо - Роуина беше познавала баба ми!

- Има ли други О'Конърови освен мен?

Нана изсумтя.

- Ейре е пълна с тех. Далечна рода. Нема линия, толкова могъща, кат на Патрона.

Роуина каза, че нямало останали О'Конърови! Само пряката линия ли беше имала предвид? Що се отнася до мен, в най-добрия случай

беше ме подвела, а в най-лошия - излъгала.

Въпреки че Великата повелителка презирала недоказаното потекло на майка ми, продължи Нана, нямало спор, че Айла била най-добрата шийте зряща в манастира, която някой бил срещал. Докато времето минавало, тя и внучката на Нана - Кейли - не само били поканени в най-тайния и свещен кръг, а там били назначени на позиции с най-голяма власт.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)