Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
После ме издърпа вътре и тръшна вратата в лицето на Баронс.
- Какви таквиз? - казах в мига, в който вратата се затвори.
Нана ме изгледа с поглед, който казваше, че предполага, че може да съм твърде глупава, за да живея.
Кат настани старата жена на стол до огъня и уви около раменете u избелял юрган, съшит от различни материи и с много шарки. Изглеждаше, сякаш е направен преди десетилетия от парчета от дрехите на порасналите u деца.
- Аз също ще попитам - каза Кат любопитно. - Какви са тези таквиз?
- Гламави ли сте, моми? Не нашийот вид.
- Ние разбираме това, но какво е той? - казах.
Нана сви рамене.
- Защо ви интересува? Има бело и има не бело. Кво още да знайте вий е нужно?
- Но аз съм бяла - казах бързо. Кат ме изгледа странно. - Имам предвид, можеш да видиш, че Кат и аз сме като теб, нали? Не сме като него - ако можеше да различи истинската природа на хората, исках да знам своята.
Сълзящите u кафяви очи се спряха на мен като пиявици.
- Вапцваш си косата, да. Къв е истинскийо цвет?
- Руса.
Тя затвори очи и беше толкова неподвижна, че за момент се уплаших, че е заспала.
После очите u рязко се отвориха и устата u зяпна от изненада.
- За любовта на Мери! - въздъхна тя. - Нивгъш не забуварям лице. Ти си черката на Айла! Не сом и помислувала, дека че те видим, преди да умрам.
- Черка?
Кат изглеждаше шокирана.
- Дъщеря - каза тя.
Името на майка ми беше Айла О'Конър.
Имах очевидна прилика с нея, ми каза Нана, във формата на лицето, гъстата коса, очите, но най-много - осанката. В начина, по който гърбът преминава в раменете, в начина, по който се движа, дори в ъгъла, под който килвам глава понякога, когато говоря.
Приличах на майка си.
Името на майка ми беше Айла О'Конър.
Можех да повтарям тези две неща отново и отново с часове.
- Сигурна ли си? - в гърлото имах буца и едва преглъщах.
Тя кимна.
- Безбройни са дните га она и моята Кейли играеха в градините ми. Ако беха руси къдрите ти, моме, щех да та сбъркам за призрака u.
- Разкажи ми всичко!
Очите на Нана се присвиха.
- Она носеше нещо, нивгаш ни го оставяше - погледът u се замъгли. - Ама после се изгуби. Знаиш ли що беше?
- От Сийли?
Нана кимна и очите ми се разшириха. Бавно бръкнах под палтото си и извадих копието.
- Майка ми е носила това?
Очите на Нана изчезнаха в гнезда от бръчки, когато се усмихна.
- Страх ма беши, чи нема да го вида веке. Чух дума, че паднало в нечестиви ръце. Блести с величието на Небесата, нали? Ай, майка ти носеше Копието на Съдбата, моята Кейли носеше меча.
- Всичко! - казах, отпускайки се до коленете на Нана край огъня. -Искам да знам всичко!
Айла О'Конър била най-младата шийте зряща, достигнала някога в историята на манастира позицията Повелителка на Убежището (делегат във Висшия съвет). Толкова надарена шийте зряща не била раждана по-дълго, до колкото някой можел да си спомни. Великата повелителка се бояла, че древните кръвни линии са били твърде разводнени от безразсъдни и ненадзиравани съюзи, за да създадат отново такова поколение. Само виж как тези галоглаи МакРори и МакСуини се чифтосват с норвежци и пикти!
- Галоугласцц - поясни Кат. - Един вид наемни войници.
Никой не знаел кой бил бащата на Айла. Баба ми - Патрона О'Конър (лицето на Нана се нагъна в усмивка на беззъбо удоволствие, когато каза името u - били са съвременнички и приятелки, по-скъпи от сестри) - никога не се е омъжвала и отказала да разкрие името му. Родила Айла на късни години и отнесла знанието за това кой е бащата на детето в гроба, който, между другото, бил на няколко километра южно, в случай че съм имала интерес да изкажа почитанията си.
Патрона! Това беше името, което Роуина спомена в деня, когато претърсвах музея за ОС и когато ме беше открила на улицата. Настоя, че съм приличала на нея, но не беше в състояние да разбере как е възможно това. Каза, че щяла да узнае. Разбирах защо - Роуина беше познавала баба ми!
- Има ли други О'Конърови освен мен?
Нана изсумтя.
- Ейре е пълна с тех. Далечна рода. Нема линия, толкова могъща, кат на Патрона.
Роуина каза, че нямало останали О'Конърови! Само пряката линия ли беше имала предвид? Що се отнася до мен, в най-добрия случай
беше ме подвела, а в най-лошия - излъгала.
Въпреки че Великата повелителка презирала недоказаното потекло на майка ми, продължи Нана, нямало спор, че Айла била най-добрата шийте зряща в манастира, която някой бил срещал. Докато времето минавало, тя и внучката на Нана - Кейли - не само били поканени в най-тайния и свещен кръг, а там били назначени на позиции с най-голяма власт.