Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Сядам на леглото и включвам телефона с надеждата батерията да е запазила частица живот. Той светва и адреналинът плъзва по вените, завърта ми главата и повдига духа ми, сякаш съм взела възбуждащо хапче. Ситуацията започва да ми харесва. Вълнувам се от предстоящото. Скоро ще извадя всичко на светло, ще се изправя срещу него – срещу всички тях – и до края на вечерта всеки ще знае какво става, как стоят нещата и къде му е мястото в този пъзел.
Набирам номера му. Очаквано ме препращат към гласовата поща. Затварям и му изпращам съобщение: "Трябва да поговорим. СПЕШНО Е. Моля те, обади се!". После сядам и чакам.
Поглеждам списъка с обаждания. Последния път, когато използвах този телефон, беше през април. Има десетки обаждания в края на март и началото на април и на нито едно не получих отговор. Звънях, звънях и звънях, но той не ми обръщаше внимание, не отговори дори на заплахите, че ще отида у тях и ще разкажа всичко на жена му. Обаче този път ще ме изслуша. Ще го накарам да ме изслуша.
В началото всичко започна като на шега. За разнообразие. Виждахме се от време на време. Той се отбиваше в галерията, флиртуваше, шегуваше се, но всичко беше съвсем безобидно – много мъже се отбиваха там и повечето флиртуваха и се шегуваха. Но после затвориха галерията и аз си останах вкъщи, отегчена и изнервена. Имах нужда от нещо различно, за да се разсея. Един ден Скот замина някъде и двамата случайно се засякохме на улицата. Заговорихме се и аз го поканих на кафе. По погледа му разбрах какво се върти в главата му и от дума на дума то се случи. После отново и отново, но нито за миг не съм мислила да заминавам някъде с него. Никога не ми е минавало през ума, просто се наслаждавах на чувството да бъда желана. Харесваше ми, че мога да контролирам ситуацията. Беше толкова просто, колкото и необмислено. Не исках да напуска жена си, исках само да иска да я напусне. Да ме желае толкова, че да поиска.
Не си спомням кога започнах да си мисля, че би могло да има и повече, че трябва да има и нещо повече, защото сме един за друг. И в мига, когато го повярвах, той започна да се отдръпва. Спря да ми изпраща съобщения, спря да вдига телефона си. Никога не съм преживявала толкова болезнено отхвърлянето. Намразих го с цялото си сърце и с времето тази омраза се превърна в мания. В края на краищата го преодолях и най-искрено повярвах, че мога да изляза цяла от тази история, малко посмачкана, но цяла. Ала сега нещата се промениха.
Скот продължава да стои пред вратата. Не го чувам, но го усещам. Влизам в банята и отново набирам номера му.
Отговаря ми гласовата поща, затова затварям и набирам отново. Изпращам шепнешком съобщение: "Вдигни телефона или идвам у вас. Този път не се шегувам. Трябва да говоря с теб. Не можеш да ме игнорираш".
Оставам в банята. Поставям телефона на ръба на мивката, фиксирам го с поглед и му внушавам да звънне. Екранът остава упорито сив. Измивам си зъбите, сресвам се и слагам малко червило. Цветът на лицето ми се възвръща към нормалното. Очите все още са червени, гърлото ме боли, но изглеждам прилично. Започвам да броя. Ако телефонът не звънне, докато преброя до петдесет, просто ще отида и ще почукам на вратата им. Телефонът не звъни.
Пъхам го в задния джоб на дънките, прекосявам стаята и отварям вратата. Скот стои с наведена глава и ръце на коленете си. Не поглежда към мен. Минавам покрай него, притаявам дъх и се затичвам надолу по стълбата. Страх ме е да не ме настигне и да ме бутне по стъпалата. Чувам го да вика след мен:
– Меган! Къде отиваш? При него ли?
На последното стъпало се обръщам и казвам:
– Няма "него", не разбра ли? Всичко свърши.
Не искам да слушам молбите, нито сълзливия му, изпълнен със самосъжаление глас, не мога да му съчувствам, когато гърлото продължава да боли и пари, сякаш някой е изсипал солна киселина в него.
– Не ме следи – изръмжавам към него. – Ако тръгнеш след мен, никога няма да се върна. Разбираш ли ме? Ако се обърна и те видя, това ще е последният път, когато зърваш лицето ми.
Той продължава да ме вика дори когато затварям вратата след себе си.
Изчаквам няколко минути на тротоара, за да се уверя, че няма да тръгне след мен, после поемам по Бленам Роуд, в началото бързо, после все по-бавно. Стигам до номер двайсет и три и силите ме напускат. Още не съм готова за тази сцена.
Имам нужда от няколко минути да събера мислите си. Само няколко минути. Тръгвам отново, минавам покрай къщата, заобикалям подлеза и гарата. Продължавам напред, стигам до парка и набирам телефонния му номер още веднъж.