Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Том пуска Ана, тя сяда на масата с гръб към него и подрусва неспокойната Ийви в скута си. Той прокарва ръка по устните си, обляга се на кухненския плот и скръства ръце пред себе си.
– С кого си ме видяла в колата?
– С Меган.
– Да, бе! – казва и отново започва да се смее, нервно и пресилено. – Последния път, когато говорихме за това, ми каза, че съм бил с Ана. Сега пък с Меган. Коя ще бъде следващата седмица? Принцеса Даяна?
Ана вдига очи към мен. По лицето ѝ като светкавица минава сянка на съмнение, на надежда.
– Не си сигурна, нали? – пита плахо тя.
Том пада на колене до нея.
– Разбира се, че не е сигурна. Измисля си го. Непрекъснато го прави. Скъпа, защо не се качиш горе за малко? Аз ще изясня нещата с Рейчъл. И този път ти обещавам – хвърля бърз поглед към мен, – че повече няма да ни безпокои.
Ана се колебае, виждам го от начина, по който го гледа и търси истината в очите му.
– Ана – извиквам в опит да я привлека на моя страна. – Ти знаеш, Ана. Знаеш, че той лъже. Знаеш, че е спал с нея.
За секунда всички млъкваме. Ана мести поглед от Том към мен и обратно. Отваря уста да каже нещо, но оттам не излиза и звук.
– Какви ги говори тази жена, Ана? Между мен и Меган Хипуел не е имало нищо.
– Намерих телефона ѝ, Том – казва тя толкова тихо, че едва я чувам. – Моля те, недей! Недей да ме лъжеш, чуваш ли?
Детето започва да се върти и да мрънка. Том го взима нежно и внимателно от ръцете на Ана. Отива до прозореца и го залюлява, нашепвайки успокоителни думи, но не мога да чуя точно какви. Ана навежда глава, сълзите потичат по брадичката ѝ и капят на кухненската маса.
– Къде е сега този телефон, Ана? – обръща се той към нея и в гласа му вече няма смях. – На нея ли го даде?
Веднага се завърта към мен и пита рязко:
– В теб ли е?
– Не знам нищо за никакъв телефон – казвам, ядосана, че не ми е споменала за това.
Том ме забравя.
– Ана, на нея ли го даде?
Ана поклаща глава.
– Къде е тогава?
– Хвърлих го – отговаря тя. – Метнах го през оградата към релсите.
– Добро момиче – казва разсеяно той. Явно се опитва да измисли как да продължи. Поглежда ме и бързо отмества поглед. За миг ми се струва, че ще се разпадне.
После се обръща към Ана и заговаря.
– Ти беше непрекъснато уморена. Не се интересуваше от мен. Всичко, всяка твоя мисъл беше за бебето. Не бeше така? Всичко стана заради теб, скъпа. Ти ме подтикна! – просто така, изведнъж, той отново се превръща в идеален баща – усмихва се на дъщеря си, гъделичка я по коремчето разсмива я. – А Меган беше... просто беше на разположение.
– В началото се виждахме у тях – продължава невъзмутимо. – Но тя трепереше от страх, че Скот може да ни свари. Тогава започнахме да се срещаме в "Лебеда". Беше... Спомняш си как беше с нас, Ана, нали? В началото, когато ходехме в къщата на Кренъм Стрийт? Можеш да разбереш.
Той ми хвърля един поглед през рамо и намигва.
– Там се срещахме с Ана в доброто старо време.
Прехвърля детето от едната в другата си ръка и то слага глава на рамото му.
– Мислиш си, че съм жесток, но не е така. Просто казвам истината. Нали това искаше от мен, Ана? Искаше да не лъжа.
Ана не го поглежда. Стиска здраво ръба на масата, цялото ѝ тяло е стегнато като пружина.
Том се засмива високо.
– Вече мога да си отдъхна – казва, обръща се към мен и ме поглежда право в очите. – Нямаш представа колко е изтощително да се оправям с хора като теб. Опитах, Бог ми е свидетел, че опитах. Опитах се да ти помогна. Да помогна и на двете ви. Вие... обичах ви, наистина ви обичах, но вие ме изтощавахте ужасно.
– Майната ти, Том! – вика Ана и става от масата. – Да не си посмял да ме сравняваш с нея.
Поглеждам я и чак сега осъзнавам колко добре си пасват двамата. Тя е много по-подходяща за него, защото, виж само какво я тревожи: не че съпругът ѝ е лъжец и убиец, а че я сравнява с мен.
Той отива при нея и казва мило:
– Съжалявам, скъпа. Не беше честно от моя страна. – Тя го отблъсква и той отново се обръща към мен: – Дадох всичко от себе си. И ти бях добър съпруг, Рач. Примирявах се с твоето пиене, с твоята депресия. Примирявах се с много неща, но накрая чашата преля.
– Ти ме излъга – казвам и той се вглежда изненадано в мен. Убеди ме, че вината е изцяло моя. Убеди ме, че съм нищожество. Гледаше ме как страдам и...
Той свива рамене.
– Имаш ли представа в каква досада се бе превърнала, Рейчъл? Погрозня. От мъка и безпокойство не намираше сили да станеш сутрин от леглото, мързеше те да си вземеш един душ и да измиеш шибаната си коса. Боже! Не е чудно, че накрая изгубих търпение. Съвсем естествено беше да намеря начин да се разнообразя. За това можеш да обвиняваш само себе си.