Господарят на войната

— Артур си почива, кралю-господарю — казах аз. — Остави на мен да ви размажа наоколо, докато той умува как да премахне от Британия смрадта от вашето пребиваване тук.

Преводачът мърмореше в ухото на Ланселот.

— Артур тук ли е? — попита Сердик. Традицията повеляваше предводителите на войските да поговорят преди битка, и Сердик бе възприел моето присъствие като обида. Бе очаквал да го посрещне Артур, а не някакво си първеню.

— Той е тук, лорд — казах аз безгрижно, — и навсякъде. Мерлин го пренася през облаците.

Сердик плю. Ризницата му беше много скапана и ако изключим отвратителната ръка на върха на шлема със златните ръбове по него нямаше нищо, което да хване окото. Аел беше облечен както обикновено в черна рунтава кожа, имаше злато по китките си и около врата, а отпред на шлема му стърчеше един-единствен биволски рог. Той беше по-възрастният от двамата, но както винаги Сердик бе поел водачеството. Неговото хитро, изпито лице ме гледаше с презрение.

— Най-добре би било да слезете долу един по един и да оставите оръжието си на пътя. Ние ще убием няколко души от вас, за да благодарим на Боговете си, а останалите ще вземем с нас като роби, но трябва да ни предадете жената, която уби нашия магьосник. Нея ще убием.

— Тя уби магьосника по моя заповед — казах аз, — заради брадата на Мерлин. (Именно Сердик бе отрязал една от плитките в брадата на Мерлин, обида, която никога нямаше да простя.)

— Тогава ще убием теб — каза Сердик.

— Веднъж Лиофа се опита да направи това — боднах го аз, — вчера пък Уулфгер, вождът на сарнаедите, се опита да ми вземе душата, но не аз, а той се отправи към прадедите си.

Аел се намеси.

— Ние няма да те убием, Дерфел — изръмжа той, — ако се предадеш.

Сердик се опита да протестира, но Аел го накара да замълчи с рязък жест на осакатената си дясна ръка. — Няма да го убиваме — настоя той. — Ти даде ли пръстена на твоята жена? — попита ме баща ми.

— На ръката й е, кралю-господарю — отвърнах аз и се обърнах към върха.

— Тя тук ли е? — изненада се той.

— С внучките ви.

— Нека да ги видя — пожела Аел. Сердик пак се възпротиви — бил тук, за да ни подготви за клането, а не да става свидетел на щастлива семейна среща. Но Аел пренебрегна протестите на своя съюзник.

— Бих искал да ги видя веднъж — каза ми той. Аз се обърнах и викнах към върха.

След миг Сийнуин се появи, хванала с една ръка Моруена, с другата Серен. Те се поколебаха при укрепителния вал, после грациозно заслизаха по тревистия склон. Сийнуин бе облечена скромно в ленена рокля, но косата й блестеше като злато под пролетното слънце, и аз си помислих, както винаги, че красотата й бе вълшебна. В гърлото ми заседна буца и очите ми се напълниха със сълзи, докато я гледах как леко стъпва по тревата. Изглеждаше притеснена, но Моруена гледаше предизвикателно. Трите спряха до коня ми и се втренчиха в сакските крале. Сийнуин и Ланселот срещнаха погледите си и Сийнуин нарочно плю на земята, за да избегне злото, което се криеше в неговото присъствие.