Господарят на войната

— Лорд Борс — официално кимнах аз, после го прегърнах.

— Ако трябва да умирам — каза той, — по-добре да умра от моята си страна.

Той ми представи своите копиеносци — всичките брити на служба при Ланселот и всичките не желаеха да бъдат заставяни да се бият за саксите. Те се поклониха на Сийнуин, после седнаха. Поднесоха им хляб, медовина и осолено говеждо. Те казаха, че Ланселот тръгнал на север да се присъедини към Аел и Сердик, и сега всички сакски войски били събрани в долината под нас.

— Смятат, че са повече от две хиляди души — каза Борс.

— Аз имам по-малко от триста.

Борс се намръщи.

— Но Артур е тук, нали?

Аз поклатих глава.

— Не.

Борс зяпна в мен и зина, въпреки че устата му бе пълна с храна.

— Не е тук ли? — успя да каже накрая той.

— Доколкото знам той е някъде на север.

Борс преглътна залъка си и тихо изруга.

— Е кой е тук тогава?

— Само аз — вдигнах рамене и обхванаха с жест хълма, — и всичко, което виждаш наоколо.

Той вдигна рог с медовина и дълго пи.

— Значи ще се мре — мрачно заключи Борс.

Той бе смятал, че Артур е на Минид Бадън. Всъщност по думите на Борс и Сердик, и Аел вярваха, че Артур е на хълма и затова бяха тръгнали на юг от Темза към Акве Сулис. Саксите, които ни бяха заставили да се скрием в това убежище, видели знамето на Артур на билото на Минид Бадън и съобщили за това на сакските крале, които търсели Артур по горното течение на Темза.

— Копелетата знаят плановете ви — предупреди ме Борс, — и знаят, че Артур иска да се бие при Кориниум, но не можаха да го намерят там. А те точно това искат, Дерфел, искат да намерят Артур преди Кунеглас да стигне до него. Смятат, че като убият Артур, цяла Британия ще рухне.

Но Артур, хитрият Артур, бе изпързалял Сердик и Аел и тогава сакските крале чули, че знамето с мечката се е появило на някакъв хълм близо до Акве Сулис и накарали огромната си войска да завие на юг, изпратили заповед и на Ланселот да се присъедини към тях със своите хора.

— Знаеш ли нещо за Кълхуч? — попитах аз Борс.

— Някъде там е — каза Борс и махна с ръка на юг. — Така и не го открихме.

Той изведнъж се навъси, огледах се да видя причината и видях, че Гуинивиър ни наблюдаваше. Бе хвърлила затворническата си роба и сега бе облечена в кожена дреха, вълнени панталони и високи ботуши — мъжки дрехи като тези, които навремето използваше по време на лов. По-късно разбрах, че бе намерила това облекло в Акве Сулис, и макар да не бяха от добро качество, тя успяваше някак да им придаде изискан вид. На врата й блестеше сакската огърлица, а на гърба и имаше колчан със стрели, в ръката си държеше ловджийския лък, а на кръста й висеше къс нож.

— Лорд Борс. — Гуинивиър поздрави с леден тон великия боец на своя бивш любовник.

— Лейди — отвърна Борс като стана и непохватно се поклони.