Господарят на войната

— Да не би да ми казваш, че сме загубени? — весело попита тя.

— Казвам, лейди, че не знам дали мога да победя — отговорих аз мрачно. Чудех се дали да направя неочакваното и да подредя хората си във формата на клин и да се втурнем срещу врага, врязвайки се дълбоко в техните редици. Подобна атака можеше да ги изненада, дори можеше да ги паникьоса, но съществуваше опасността хората ми да бъдат обградени от враговете по възвишенията и когато и последният от нас паднеше убит, саксите щяха да се изкатерят на върха и да пленят беззащитните ни семейства.

Гуинивиър метна лъка на рамо.

— Ние можем да победим — уверено заяви тя, — можем да победим много лесно.

За момент си помислих, че се шегува.

— Мога да им изтръгна сърцето — добави тя по-свирепо.

Погледнах в лицето й и видях дива радост да блести в очите й. Ако в онзи ден бе решила да прави някой мъж на глупак, то това щяха да бъдат Сердик и Аел, а не аз.

— Как можем да победим?

Палаво пламъче заигра по лицето й.

— Имаш ли ми доверие, Дерфел?

— Да, лейди.

— Тогава дай ми двадесет яки мъже.

Аз се поколебах. Бях принуден да оставя няколко копиеносци на северната част на укреплението, които трябваше да ни пазят от нападение отвъд котловината, така че сега не можех да си позволя да лиша останалите воини, които щяха да се бият на южната стена, от двадесет души. Но от друга страна, ако ще да имах още двеста копиеносци пак щях да загубя тази битка на върха на хълма, така че кимнах с глава.

— Ще ви дам двадесет мъже от опълчението — съгласих се аз, — а вие ще ми донесете победа.

Тя се усмихна и се отдалечи. Аз повиках Исса и му наредих да намери двадесет млади мъже и да ги прати с Гуинивиър.

— Тя ще ни донесе победа! — казах му аз, така че да чуят и моите хора, а те усетили надежда в този тъй безнадежден ден, се усмихнаха и дори се засмяха.

Но победа, реших аз, щяхме да постигнем, само ако станеше чудо, или пристигнеха съюзници. Къде ли беше Кълхуч? Цял ден очаквах да видя войниците му да се появяват от юг, но от тях ни следа. Тогава реших, че сигурно в желанието си да се добере до Артур, Кълхуч бе направил широк завой около Акве Сулис. Не можех да се сетя кой друг би могъл да ни дойде на помощ, но честно казано, дори Кълхуч да се беше присъединил към мен, неговите воини нямаше да са достатъчно, за да се противопоставим на щурма на саксите.

А щурмът щеше да започне всеки момент. Магьосниците си бяха свършили работата и сега една група сакски конници пришпори конете си нагоре по хълма. Аз викнах да доведат моя кон. Исса подложи ръце под крака ми, за да се кача на седлото и аз подкараха животното надолу да пресрещна вражите пратеници. Борс можеше да ме придружи, защото беше лорд, но той не искаше да се изправи лице с лице пред хората, които току-що бе напуснал, така че отидох сам.