Вампирите и градът

— Аз също те обичам. — Целуна долната част на гърдите й, след това извивката на бедрото й. Дръпна надолу ластика на шортите й захапа корема й.

Тя се размърда срещу него. Беше й много хубаво, но нямаше търпение да се захване с това, което бе под шортите.

— Добре — отвърна той и ги свали.

Тя се задъха. Хм, със сигурност телепатията бе нещо полезно.

Той коленичи между краката й и я огледа:

— Дарси, толкова си красива. — Повдигна единия й крак и облиза пръстите й, а тя сви коляното си, така че погледът му попадна върху най-интимните части на тялото й. Възбудата се надигна в нея, изпълвайки слабините й с трепет и копнеж. Устните му се спуснаха нагоре по крака й и хапеха прасеца й. Дарси сви и другия си крак предоставяйки му още по-добра гледка. Той се спря, а очите му я приковаха.

Гореща влага избликна от нея и тя простена с копнеж.

— Ти си секси мръсница.

— Моля те, вземи ме!

— Ще стигнем и до там. Бъди търпелива. — Той целуна вътрешността на бедрото й.

— Сега!

— Командориш ме, а? — Освободи крака й и се настани между бедрата й. Тя подскочи, когато я докосна. — Уоу, скъпа, това не е родео.

— Съжалявам. — Дарси притисна ръка към гърдите си, борейки се за въздух. — Просто съм твърде възбудена, искам те от толкова дълго.

— Шшт, отпусни се и се наслаждавай.

Бавно я облиза, а тя изкрещя. Остин трепна и погледна към вратата.

— В съседната стая има агент от ЦРУ. Нека не привличаме вниманието му.

— Правилно. — Тя зарови ръцете си в чаршафа, а краката й се забиха в леглото. — Добре, готова съм. Покажи най-лошото, на което си способен. Имах предвид най-доброто.

— Разбира се — усмихна се Остин.

Дарси изпъшка, когато отново усети устните му върху себе си. Сграбчи чаршафа и затвори очите си. Милостиви боже. Той беше толкова сладък, нежен и съвършен, толкова дяволски бавен. Ускори движенията си и през чувствената мъгла, тя осъзна, че я е чул. О, съжалявам. Но беше толкова нетърпелива. Повдигна ханша си в търсене на по-голям натиск. Остин реагира веднага и сграбчи бедрата й. Милостиви боже, тези телепатични неща наистина бяха полезни.

— Малко надясно. Не, другото дясно. По-бързо. Бързо… — Тя изгуби контрол, неспособна да го насочва повече. Но изглежда, че той нямаше нужда. Тя се издигаше, извисяваше се и замайваше, устремявайки се към върха, докато той продължаваше да я тласка към него.

Когато удоволствието разтърси тялото й, тя извика и притисна плътно бедрата си.

— Аах! — изви той тялото си между краката й. — Майко мила, силна си.

Тя се претърколи настрани със стон. Сладката агония все още измъчваше тялото й.

Той рухна до нея и я придърпа в прегръдката си.

— Скъпа, добре ли си?

— Да — въздъхна тя. И двамата замръзнаха, когато силно чукане разтърси вратата.