Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Все тъй залитайки, тя взе да се върти в кръгчета из стаята, докато се измъкваше от
роклята и гащичките, които се закачиха на глезена й. После тупна на леглото и ги изтръска
на пода.
В тъмната стая не виждах зениците й. Един поглед към тях щеше да ми каже какво е
взела — всяка дрога живее и умира в очите. Посегнах да запаля нощната лампа, но тя ме
спря.
— Не я пали! Искам да бъда Клеопатра.
Когато заспа дълбоко, взех мокра кърпа и я освежих, а след това я подсуших. Тя се
претърколи към нейната страна на леглото и се унесе в невинен сън.
Лежах в тъмното до нея. Покрай отворения прозорец цвъртяха прилепи и търсеха къде
да се скрият от зората. Пазачът, събудил се от дрямката си и тръгнал на обиколка из сградата, чукаше с бамбуковия си бастун по земята да предупреди излезлите да търсят храна плъхове.
Звукът заглъхна и в стаята се възцари покой и тишина. Дишането на Лиса бе като вълни, обливащи нежно брега.
Радвах се за Зодиакалните Джорджовци, внезапно станали милионери, радвах се и че
Навин и Дивя все още са заедно, колкото и да се караха. Радвах се и че Лиса е у дома и нищо
не я застрашава.
Ала душата ми страдаше. Не знаех какво иска Лиса, но бях сигурен, че не иска мен.
Имаше време, струва ми се, когато аз исках тя да ме желае и да ме обича, и да ми позволи да
я обичам в замяна. Имаше време, когато се надявах, че това ще се случи. Но желанието за
нещо по-голямо издаваше колко малко имаме. Ние бяхме приятели, които не се стараеха
особено да превърнат това между тях в нещо повече.
Очите ми взеха да се затварят. В полусън видях Ранджит с разкривено лице — злодей, създание на злото. Стреснах се и се събудих, заслушах се в приглушеното ехо на морето и в
дъха на Лиса, докато най-сетне клепачите ми отново натежаха.
И ние заспахме — заедно, ала сами — докато дъждовете измиваха града и той ставаше
чист, по-чист и от изгладения камък, върху който коленичат в затворническата изповедалня.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ПОРОЧНИТЕ ДЖОРДЖОВЦИ", както ги наричаха мнозина, бяха порочно забогатели.
Цял южен Бомбай си чешеше езиците и се дивеше на Съдбата, позволила на най-мръсните от
всички мръсни чужденци в града да наследят такова богатство. От-ритнатите някога просяци
станаха изведнъж напълно обществено приемливи. „Как силни станаха падналите", смееше
се радостно Дидие.
Три седмици вратата на апартамента на Зодиакалните Джорджовци ден и нощ се
отваряше за всевъзможни експерти, посветили дарбите си на тежката задача да натикат
ръбатите просяци в овалните форми на внезапно сполетялото ги богатство: шивачи, бръснари, педикюристи, бижутери, нумеролози, часовникари, инструктори по йога, маникюристи, стилисти, майстори на медитацията, астролози, счетоводители, юридически
лица, лични прислужници и пощуряла тайфа от консултанти по преодоляване на стреса.
Осигуряването на есенциалните им услуги и смъкването на чудовищните им тарифи до
някакви приемливи стойности бе задача, с която Дивя Девнани се залови с огромна енергия
и не по-слаб нюх. За тези седмици тя нае апартамент в хотела и пребиваваше почти
непрекъснато в компанията на новоизлюпените милионери. Преобразяването на Скорпиона
и Близнака било неин дълг, каза ми тя.
— Аз бях там, когато Джорджовците забогатяха — заяви. — Аз, която случайно съм най-
богатото момиче в Бомбай, при това момиче със свръхестествено добър вкус. Това е карма!
Късмет. Коя съм аз, че да си вирна носа? Мой дълг е да им помогна да възкръснат от пепелта.
Зодиакалните Джорджовци, въпреки нежното си приятелство, прилагаха напълно
различни стратегии в придвижването си от пепелището към елита.
Джордж Близнака предлагаше да раздадат повечето пари. Джорджовците никога не
лъжеха, никога не мамеха клиентите си и никога не вдигаха ръка срещу никого. Животът в
бордеите и тъмните улици на Бомбай ги беше дарил с дълъг списък от приятели и достойни
познати, които заслужаваха да получат по нещичко — хора, които им бяха помагали: управители на евтини закусвални и магазинчета, които са удължавали животоспасяващите
им вересии, тайфа просяци и улични мошеници, чиято доброта ги бе крепила да оцелеят, и
дори няколко ченгета, които неизменно се правеха, че не ги забелязват.