Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
С остатъка от парите, палеше се Близнака, можели да си изкарат един дълъг и
незабравим купонджийски сезон, а после да турят на сметка дребна сума, която да им носи
ежемесечни лихви, и да продължат да си живеят щастливо, една идея по-уютно на улицата.
Тази идея не изкушаваше Скорпиона. Макар отговорностите и моралното бреме, които
носеше внезапно сполетялото ги богатство, да го ужасяваха и да пълнеше с това ушите на
всеки, който не е обигран в изкуството да бяга от песимизма, той не можеше да приеме да се
раздели с парите.
Първите няколко седмици, след като се замогнал, били кошмар, Разправяше той. Парите
са синоним на нещастието, твърдеше. Парите разрушават покоя. Но не искаше да прегърне
плана на Близнака и да се отърве от тежкото бреме.
Тормозеше се, не го свърташе, пъшкаше и мрънкаше. Бръснат и подстриган, ексфолииран
и масажиран, наманикюрен и намазан с овлажняващ крем, високият канадец крачеше
напред-назад из луксозния апартамент, смазан от стоварилото му се отгоре благоденствие.
— Тази работа ще свърши зле, Лин — каза ми той, когато се отбих да ги видя.
— Всичко за всекиго свършва зле. Затова е възникнало изкуството.
— Сигурно — съгласи се неуверено, но това не му донесе утеха. — Видя ли на влизане
Близнака? Още ли играе карти?
— Не съм го видял. Пусна ме да вляза един сикх. Представи се като твой майордом.
— А, да, това е Сингх. Той е нещо като управител тука. Двамата заедно с Дива. Ама
какъв нос вади тоя! Ако основната ти работа е да гледаш отвисоко на хората и да го вириш, сигурно от това ти пораства такъв дълъг.
— С дългия нос върви и съответният кратък списък — казах.
— То това е… това е, защото трябваше да сложим някакво ограничение кой да влиза тук, Лин. Няма да повярваш какво беше, откакто хората научиха, че съм се сдобил с купища пари.
— Ахам.
— Досаждаха денонощно. Наложи се хотелът да удвои охраната на етажа, че да се
оправят с тях. И въпреки това пак успяваха да се промъкнат хора! Един думкаше по вратата и
искаше пари, докато клечах в кенефа!
— Ахам.
— От три дни не съм се показвал на улицата. Хората изпълзяват от сенките бе, човек, всичките протегнали шепички за пари!
Спомних си как самите Зодиакални Джорджовци преди години се измъкваха от някоя
гъста сянка с подадена шепичка.
— Ахам.
— Обаче ти не се безпокой, Лин — додаде припряно Скорпиона. — Ти винаги ще си в
краткия списък.
— Ахам.
— Не бе, човек, сериозно. Ти винаги си ни правил добро. И ние никога няма да го
забравим. Ей! Като стана въпрос, ти имаш ли… имаш ли нужда от някакви…
— Не, добре съм си — усмихнах се. — Но все пак благодаря.
— Добре, добре. Ела да потърсим Близнака. Искам да му кажа за новите правила на
охраната.
Намерихме лондончанина в една допълнителна стая към апартамента, предназначена да
се ползва за временен офис. Джордж Близнака бе застлал масата с покривка и беше обърнал
офиса на бърлога за комар.
Играеше покер с неколцина от хотелския персонал, които не бяха на смяна. По
остатъците от ястия, питиета и мезета си личеше, че играта продължава от доста време.
— Здрасти, Скорп! Здрасти, Лин! — усмихна се щастливо Близнака, щом влязохме. —
Придърпайте си по един стол. Играта тъкмо е в разгара си.
— Не, Близнак, много ми е жега.
Близнака умееше да мами сръчно, но никога не одираше хората с едри суми, а понякога
умишлено губеше ръце, които можеше да спечели. За него тръпката беше да не го хванат, че
мами, и да изиграе ръката.
— Хайде де, Лин, пришпори си късмета.
— Предпочитам късметът да ме пришпорва. Ще погледам няколко раздавания.
— Както искаш. — Той ми намигна и хвърли един чип на масата да вдигне залога. —
Скорпион, ти почерпи ли с питие нашия гост?
— Лин, извинявай! — Той рязко се извърна към картоиграчите от хотелската
прислуга. — Ей момчета! Нали уж работите в хотела! Донесете питие на госта. Сипете му…
Какво да бъде, Лин?
— Няма нужда, Скорпион.
— Не, моля ти се, пийни нещо, де!
— Добре. Сода с прясно изцеден лайм, без лед.
Единият от играчите, облечен в ливрея на сервитьор, който разнася поръчки по стаите, си захлупи картите на масата и се запъти да донесе содата.
Откъм главния вход се разнесе врява. Вдигнахме очи — в офиса нахлу Дидие, повлякъл