Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да поработите малко повече, господа, за да завършите участъка си навреме.
Висок жилав мъж с шлем на центурион от Свободния алерански приближи, вървейки покрай мъжете, издигащи оградата на лагера, и млъкна, гледайки гневно стоящите пред Маркус хора. Той обходи с поглед всеки от тях и се спря на проснатия легионер. Изсумтя, обърна се към Маркус и кимна в знак на поздрав.
— Първо копие.
— Центурион — отговори Маркус.
— Проблеми с тези мъже?
— Водя им мотивационна беседа — отговори Маркус.
Центурионът от Свободния алерански хвърли поглед към легионера, лежащ в безсъзнание. Изобщо не се усмихна.
— Вие сте големи късметлии. Аз щях да ви вържа всички на позорния стълб да се запознаете с камшика.
— Но… — започна да протестира един от бившите роби.
— И щях да имам пълното право да го направя — отсече центурионът. — Казахме ви, когато се присъединихте към нашите редици, че Свободният алерански не се създава с цел отмъщение. Казахме ви, че редът в легиона ще бъде приведен в съответствие със стандартите на всеки друг легион и че към вас ще се отнасят по същия начин, както към всеки друг свободен войник. Сега си размърдайте мързеливите задници и започвайте да работите, преди да съм решил, че Първото копие е прекалено снизходителен към вас, като интерпретирам действията ви като отказ да се подчините на пряка заповед, докато легионът е на вражеска територия, и не ви обеся всички.
Думите на центуриона сякаш извадиха хората от шока. Във всеки случай те енергично скочиха да работят.
Маркус погледна към стотника и му кимна.
— Благодаря — тихо прошепна той.
— Майната ти, скапан целувач на граждански задници — също толкова тихо му отговори центурионът. — Не познавате тези хора, не знаете през какво е трябвало да преминат. Ако имате някакви проблеми с нашите легионери — дори и с такива идиоти като Бартилус — разрешавайте ги чрез нашите офицери. Сър.
— Тук няма наши и ваши, центурион — присвивайки очи, отговори Маркус. — Всички тук сме алеранци. И ще умрем заедно, ако се стигне до битка с шуаранците.
Центурионът известно време внимателно се взираше в Маркус, след това изсумтя одобрително и се отправи към онези, които продължаваха да строят укреплението. На двама заповяда да занесат все още проснатия в безсъзнание Бартилус при лечителите.
Маркус го проследи с поглед и поклати глава. Кървави врани, явно остарява, щом веднага не е осъзнал колко огромна е разликата между бившите роби и Първи алерански. При други обстоятелства те със същото настървение биха се нахвърлили върху Първи алерански, както сега са готови да се хвърлят в битка с канимите.
Но въпреки това, призна си той, центурионът от Свободния алерански имаше право. Ако тези хора бяха редови легионери от Легиона на короната или Първи имперски, той най-вероятно щеше да се обърне към центуриона, отговарящ за тях, въпреки че формално има право лично да спре подобно грубо нарушение на дисциплината.
Щеше да е в рамките на неговите права, но неразумно. Би вкарало в заблуждение хората от двата легиона, показвайки, че ръководството на експедицията не се доверява на офицерите на Свободния алерански. Трябва да избягва повтарянето на подобни глупости в бъдеще.
— Първо копие!
Маркус се откъсна от мислите си, забелязвайки един от пратениците на Магнус да се приближава към него. Младият мъж притича задъхано до него и отдаде чест.
— Сър!
Маркус сдържано въздъхна и реши да не насочва вниманието на пратеника към факта, че „сър“ се използва по отношение на офицери, а не на центуриони.
— Какво има, синко?
— Сър, сър Магнус ви изказва почитанията си и ви информира, че е пристигнало съобщение от принцепса, сър. Той каза, че ще искате незабавно да бъдете информиран за това.
Маркус кимна рязко.
— Заведи ме при пратеника.
Маркус гледаше как Фос и най-добрите му хора се борят да спасят живота на Антилус Красус. Младият трибун на рицарите, ранен на дузина места, лежеше почти напълно неподвижен в лечебната вана, дишането му едва нарушаваше покоя на водата. По кожата му се виждаха пресни розови белези на местата, където до преди малко сигурно е имал рани, които още не бяха зараснали. Като се има предвид, че най-вероятно е получил тези рани по време на въздушен бой, беше изненадващо, че изобщо е оцелял.
Беше долетял до лагера на легиона почти в безсъзнание и беше рухнал на земята, събаряйки две бели палатки. От мястото на падането той незабавно бил отведен при лечителите, но още не беше дошъл на себе си, за да съобщи нещо.