Грешката на президента

— Не знам имало ли е нещо между тях, или не. Не беше лесно да се уреди заради охраната, но аз мисля, че ако Татяна наистина иска, тя някак ще се изхитри да го направи. В края на краищата охранителите не седят на стълбите през цялата нощ.

— Вероятно — кимна Турецки, — иначе как щяха да им сложат бомбата?

— Е, това още повече — каза Алочка. — Значи те са могли и него да го изпуснат. — Тя замълча и нарисуваната й муцунка изведнъж прие съвсем неподхождащо за лекомисления й тоалет и светлите весели къдрици изражение на пълно отчаяние. — Ето, вие сте следовател, Саша — каза тя и вдигна насълзени очи към него. — Значи разбирате хората. Какво не ми е наред? Защо никой не се влюбва в мен? А в нея — всички. Защо е така, а?

— Е, следователите не се занимават точно с това — отвърна Турецки. — Нима наистина никой не се влюбва?

— Не — поклати глава Алочка, — по-точно има един. Той е добро момче и ми харесва, но е беден.

— Смотан бюджетник? — усмихна се Турецки.

Алочка кимна.

— Ами че и аз съм такъв. Знаете ли колко получава старши следовател от прокуратурата? Триста хиляди на месец. Не можеш да му пуснеш края.

— Моят май получава още по-малко. Но работи допълнително, това лято иска да иде на гурбет, нещо да строи.

— Значи всичко е прекрасно. А вие искате като Таня — в килия? Много ви е провървяло, че Леонид Бурмеев не е избрал вас. Сега и вие щяхте да се криете.

— Така ли мислите? — Алочка се усмихна през сълзи. — Може и да сте прав.

— Последен въпрос — каза Турецки. — Не сте ли виждали повече този Игор?

— Никога.

— Но ще си го спомните, ако го видите?

— Разбира се.

— Тогава може ли да прескочите след работа на „Петровка“ и да направим с ваша помощ фоторобот?

— Вие мислите, че Игор… — Алочка от страх притисна с ръка устата си и окръглила очи, погледна Турецки.

— Нищо не мисля — отговори той. — Просто случаен външен човек, който се е появил у Бурмееви малко преди взрива. Това винаги е подозрително.