![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Вместо това обърна глава и погледна назад. Кристина беше затворила очи и стискаше медальона си, а устните й се движеха в безмълвна молитва. Ема държеше Кортана по същия начин, очите й бяха бдителни и искрящи. Щеше да ги защитава до последно, дори и Кийрън; щеше да падне под копитата на тъмната кавалерия.
А те идваха. Марк ги виждаше — сенки между дърветата. Коне като черен дим, с пламтящи очи като алени въглени, подковани със сребро и изгарящо злато: свирепи и смъртоносни.
На Марк му се стори, че вижда краля, препускащ начело. Бойният му шлем, върху който бяха вдълбани крещящи лица, закриваше само човешката половина, оставяйки мъртвешки сивата кожа открита. Единственото му око гореше като черна отрова.
Звукът от приближаването им бе като звука от ледник, трошащ се на късове. Оглушителен, смъртоносен. На Марк изведнъж му се прииска да можеше да чуе какво казва Кристина, да долови думите на безмълвната й молитва. Очите му се спряха върху нейните движещи се устни. Ангеле, помогни ни, благослови ни, спаси ни.
— Марк. — Джулиън обърна глава към брат си, синьо-зелените му очи гледаха с уязвима откритост, сякаш се канеше да каже нещо, което отдавна копнееше да изрече на глас. — Ако ти… -
Хълмът се пропука пред очите им. Голямо квадратно парче се отцепи от него и се отвори като врата. Марк зяпна. Беше чувал за подобни неща, възвишения с врати в склоновете си, ала никога не го бе виждал с очите си.
Светлина грееше в отвора, който сякаш беше коридор, потъващ в сърцето на хълма. Млада елфическа жена с едва заострени уши и светла коса, прибрана назад с венци от цветя, стоеше на прага с лампа в ръка. Тя протегна ръка към тях.
— Елате — подкани ги с глас, в който акцентът на светлите феи си личеше съвсем ясно. — Бързо, преди да са ви настигнали, защото ездачите на краля са безмилостни и няма да ви оставят живи.
— А ти? — попита Джулиън. — Доброто ли ни мислиш?
Единствено Джулиън би спорил с усмихналия му се късмет, помисли си Марк. Но разбира се, Джулиън не вярваше на никого, освен на семейството си. А понякога не вярваше дори и на тях.
Жената се усмихна.
— Аз съм Нене. Ще ви помогна и няма да ви нараня. Ала сега елате, бързо.
Марк чу как Кристина прошепна едно „благодаря". В следващия миг вече се бяха втурнали напред, без да смеят да погледнат зад себе си. Един по един скочиха през вратата върху отъпканата пръст вътре. Марк и Джулиън бяха накрая, носейки Кийрън. Марк хвърли един последен поглед към ездачите зад тях и чу яростните им, разочаровани крясъци, преди вратата да се затръшне, затваряйки хълма.
13
Ема се огледа наоколо в захлас. Вратата изобщо не изглеждаше така, сякаш бе издълбана в хребета на хълм. Беше направена от гладък камък с цвят на пепел, покривът над тях бе от син мрамор, прошарен от позлатени звезди. Потънал в сенки коридор водеше в сърцето на хълма.
Елфическата жена, Нене, повдигна лампата си, пълна със стрелкащи се светулки, които хвърляха малък обръч светлина около групичката. Ема видя, че устните на Джулиън бяха свити в сурова линия, Кристина стискаше здраво медальона си. Марк полагаше нежно Кийрън на земята. Отне й миг докато осъзнае, че Кийрън бе припаднал — главата му бе отпусната безжизнено назад, дрехите му бяха плувнали в кръв.
— Сега сме в земите на светлите феи — каза Нене. — Тук можете да използвате руните и магическата си светлина. — Тя спря загрижен поглед върху Кийрън. — Можете да излекувате приятеля си.
— Не можем. — Джулиън извади руническия си камък от джоба и светлината му обля Ема като облекчението на вода в пустинята. — Той не е ловец на сенки.
Нене дойде по-близо, сбърчила смаяно светлите си вежди. Марк беше на земята, взел в прегръдките си Кийрън, върху чието ледено бяло лице затворените му очи се открояваха като бледи полумесеци. — Ловец ли е?
— И двамата… — започна Марк.
— Не можете ли да направите нещо за него? — Ема прекъсна Марк, преди да бе казал твърде много.
— Мога. — Нене коленичи, оставяйки лампата на земята до себе си, и извади шишенце от вътрешността на пухената връхна дреха без ръкави, която носеше над роклята си. Поколеба се, поглеждайки към Марк. — Ти не се нуждаеш от това? Не си ранен?
Марк поклати объркано глава.
— Не, защо?
— Донесох го за теб. — Тя отпуши шишенцето и го поднесе към устните на Кийрън, напявайки тихичко нещо на език, който Ема не познаваше.
Устните на Кийрън се разтвориха и той преглътна. Бледа златиста течност покапа от крайчетата на устата му. Клепачите му се повдигнаха и той се надигна, преглъщайки втора, а после и трета глътка. Очите му срещнаха тези на Нене над ръба на шишенцето и той извърна лице, избърсвайки устата си с ръкав.