Повелител на сенките [bg]

— Запази останалото — каза дрезгаво. — Това ми стига.

И се изправи несигурно на крака с помощта на Марк. Другите вече прибираха стилитата си. Върху ръката на Ема грееше току-що нарисувана руна за изцеляване, до нея — руна за енергия. Въпреки това тялото я болеше, болеше я и сърцето. Непрекъснато виждаше баща си, отново и отново, да вдига очи към нея от тревата.

Не беше той, не и наистина, но от това образът не ставаше по-малко болезнен.

— Да вървим — каза Нене, прибирайки шишенцето. — Течността ще го подкрепи само за малко. Трябва да стигнем в Двора колкото се може по-скоро.

Тя пое напред и останалите я последваха. Марк подкрепяше препъващия се Кийрън, а руническият камък на Джулиън обливаше коридора в светлина. Отдалеч стените сякаш бяха покрити със сложна мозайка, но отблизо Ема видя, че са направени от прозрачна смола, в която бяха притиснати венчелистчета на цветя и пеперудени крилца.

— Милейди — обади се Кристина. В косата й, също като на Ема, бяха оплетени листа и бодливите плодчета на репей. — Какво искахте да кажете с това, че сте донесли онази напитка за Марк? Откъде разбрахте, че трябва да дойдете тук?

— Имахме гости, тук, в Двора — рече Нене. — Нефилими, червенокосо момиче и русокосо момче.

— Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд — досети се Ема.

— Те ми казаха за семейство Блекторн. Име, което знаех. Сестра ми Нериса обичаше един Блекторн и му роди две деца, и умря от любов, когато той я напусна.

Марк се закова на място и Кийрън простена от болка.

— Ти си сестра на майка ми? — попита невярващо.

— Мисля, че обикновено се казва леля — обади се Ема.

Марк я изгледа мрачно.

— Аз съм тази, която отнесе теб и сестра ти до прага на баща ви и ви остави там, та той да ви отгледа — отвърна Нене. — Имаме обща кръв във вените си.

— Започвам да се чудя дали всички вие нямате по някой отдавна изгубен родственик в земите на феите — подхвърли Кийрън.

— Аз нямам. — В гласа на Кристина се долавяха нотки на съжаление.

— Половината родственици на Марк са елфи — изтъкна Ема. — Къде другаде да бъдат?

— Откъде разбра, че ще имам нужда да бъда спасен? — попита Марк елфическата жена.

— Елфът пука, който ви пусна да влезете, е мой отдавнашен приятел — отвърна Нене. — Разказа ми за пътуването ви и аз се досетих какво ви води тук. Знаех, че няма да се справите с триковете на Повелителя на сенките без помощ.

— Горящите стрели — досети се Джулиън. Камъните и плочките на коридора бяха отстъпили място на отъпкана пръст. От тавана висяха корени, оплетени с проблясващи цветя, които осветяваха мрака. Жили от минерали в скалата блещукаха и се променяха, когато Ема ги погледнеше. — Била си ти.

— Заедно с още неколцина от стражите на кралицата. А после трябваше просто да се държа на няколко крачки пред вас и да отворя тази врата. Не беше лесно, но в земите на краля има много врати към царството на светлите феи. Повече, отколкото той предполага. — Тя хвърли остър поглед към Кийрън. — Няма да издадеш това, нали, Ловецо?

— Мислех, че ме смяташ за нефилим — рече Кийрън.

— То бе преди да зърна очите ти. Също като моя племенник, ти служиш на Гуин. — Тя въздъхна тихичко. — Ако сестра ми Нериса можеше да научи, че синът й ще израсне под такова проклятие, това щеше да разбие сърцето й.

Лицето на Джулиън потъмня, но преди да успее да каже каквото и да било, пред тях изникна една фигура. Бяха стигнали до място, където коридорът се превръщаше в кръгла стая, от която във всички посоки тръгваха безброй тунели.

Пътят им беше препречен от елфически рицар. Висок мъж с кожа с цвета на пшеница и мрачно изражение, той носеше одежди и жакет от ярка пъстроцветна материя.

— Фъргюс — каза Нене. — Пусни ни да минем.

Той повдигна тъмните си вежди и отвърна с порой от думи на странен, подобен на птичи език — не сърдит, но видимо подразнен. Нене вдигна ръка и отговори рязко. Докато я гледаше, Ема си помисли, че забелязва прилика с Марк. Не само в светлорусата коса, но и в деликатните кости, в решителните жестове.

Рицарят въздъхна и отстъпи настрани.

— Можем да продължим, ала с пукването на зората ще бъдем повикани на аудиенция при кралицата — обясни Нене, поемайки бързо напред. — Елате, помогнете ми да отведа Ловеца в някоя стая.