Измамата на краля [bg]

42

Малоун грабна едно от фенерчетата, окачени на алуминиевото табло — модерно допълнение към древната обстановка, и последва Таня по наклонената пътека, която свършваше пред перпендикулярно разположен тунел.

— Трябва да благодарите на късмета си, господин Малоун — обади се Таня. — Малко хора са виждали това, което се намира тук. Трикилометров подземен лабиринт, прокопан под двореца. Великолепно съоръжение за времето си. Благодарение на него са докарвали вода от километри разстояние, за да решат сериозните проблеми, предизвикани от тоалетните и отпадъците от кухните. — Фенерчето й се насочи надясно, после наляво. — Натам — реши тя. — Към река Темза.

Ниският тесен тунел правеше почти обратен завой. Стените му бяха облепени с боядисано в бяло тухли с петна от мухъл.

— Според легендата любовниците на Хенри са били превеждани именно по този тунел.

— А на вас явно ви допадат подобни легенди.

— Така е — засмя се тя. — Но сега трябва да побързаме.

Поеха наляво. Подът имаше лек наклон. Очевидно, за да се използва земното притегляне за оттичане на нечистотиите. В средата му беше издълбана тясна вада, запълнена със застояла вода, която на места се оживяваше.

— Змиорки — поясни Таня. — Безобидни са, но най-добре е да вървите встрани.

Което той вече и правеше. Чувстваше се кипящ от енергия и в състояние да измине големи разстояния. Във флота беше летял с изтребители, беше скачал с парашут, беше се гмуркал в морските дълбини. А по време на службата си в отряд „Магелан“ се беше изправял лице в лице с въоръжени бойци, изгарящи от желание да го убият. Подземията бяха единственото нещо, което ненавиждаше. Многократно беше попадал в подобни помещения и се беше измъквал с усилия на волята. Въпреки това обаче никога не беше успявал да се отърве от тягостното чувство, че е заобиколен от тонове пръст.

За разлика от него Таня Карлтън се чувстваше като у дома си.

— Идвали ли сте тук и преди? — попита той, опитвайки се да не мисли за ситуацията, в която беше попаднал.

— Много пъти. Преди време дори ни възложиха да проучим тунелите, които се оказаха наистина забележителни.

Той насочи фенерчето към тъмните дупки в стената близо до тавана на тунела.

— Отточни тръби — поясни Таня. — Събират дъждовната вода и я отвеждат към реката.

Направи му впечатление, че нищо наоколо не беше заковано, залепено или замазано. Тухлите бяха подредени плътно една до друга без никакви свързващи материали. Ако Малоун не беше наясно, че градежът е на повече от петстотин години, със сигурност щеше да се почувства изложен на опасност.

— Скоро ще подминем двореца — добави Таня. — Той е разположен на доста обширна площ. После ще минем под градините и накрая ще стигнем до един от изходите на тунела.