Изгорени мостове [bg]

— Торин. Що за име е това? Не е полско, нали?

— Доколкото знам, е шотландско. Бащата на Бев е бил шотландец.

— Аха. Добре. Просто се зачудих дали не пропускаме някаква полска връзка. Да не стане така, че от вторачване в детайлите да изгубим поглед върху общата картина.

Пола седна на мястото си и започна да прехвърля данните, свързани с Надя. Едва беше започнала, когато телефонът й изписука. Съобщението беше от Дейв и гласеше само: „АФ ми сви сърмите. Съжалявам…“

Пола си каза, че няма смисъл да се ядосва. Рано или късно резултатите от ДНК-анализа щяха да излязат на бял свят. Беше се надявала, че преди това ще успее да им намери някакво обяснение. Като че ли някога нещата се бяха подреждали толкова лесно.

Двайсет минути по-късно в стаята влезе Дейв Майърс. Махна леко с ръка на Пола, но се упъти право към кабинета на Фийлдинг. Преструвайки се, че преглежда документите по убийството на Надя, Пола следеше дискретно срещата им. Първоначално лицето на главния инспектор остана безизразно. После тя бавно се облегна назад на стола си, по лицето й се изписваха ту стъписване, ту неверие. А после бузите й леко порозовяха, устните й се разтвориха и връхчето на езика й се стрелна от единия им ъгъл към другия. „Дявол да го вземе, на нея това всъщност й харесва!“

Сега вече Фийлдинг се беше привела през бюрото и очевидно изискваше от Дейв да й представи точка по точка всички данни. Накрая тя стана и отвори вратата на кабинета си, потупвайки Дейв по рамото, като мина покрай него.

— Макинтайър! — подвикна тя. — В кабинета ми. Незабавно.

Пола се подчини, изпаднала във вцепенение. Фийлдинг й посочи стола до този, на който седеше Дейв.

— Доктор Майърс ни е донесъл забележителна информация. Докторе, бихте ли уведомили сержант Макинтайър за онова, което току-що споделихте с мен?

Пола трябваше да изслуша всичко отново. Но не й се наложи да се преструва на изненадана. Макар да чуваше думите му за втори път, те й прозвучаха не по-малко невероятно.

— И не може да съществува никакво съмнение в тези резултати, така ли? — попита тя, когато той млъкна.

— Не. Направихме контролен тест. Разбирам, че е трудно да се повярва, но залагам професионалната си репутация, че резултатите са точни. ДНК-пробата от петното кръв на жакета на Надя Вилкова доказва, че кръвта е на детето на Ванеса Хил.

— Доктор Тони Хил — Фийлдинг се изправи. — Благодаря, че дойдохте, за да ни съобщите тези резултати, доктор Майърс. А сега, когато вече разполагаме с възможен заподозрян, знаете какво да търсите във веществените доказателства от убийството на Бев Макандрю, нали?

Дейв изглеждаше възмутен.

— Ще получите това, което открием там. Ни повече, ни по-малко.

— Точно това искам. Но там, където има място за съмнение, очаквам вашите хора да вземат правилното решение, доктор Майърс. В тези времена на финансови ограничения трябва да сме сигурни, че си е струвало да отделяме средства за лабораторните анализи — това е всичко.