Изгорени мостове [bg]

— Ще се справиш — но Елинор забеляза, че увереността й не се прехвърли на Пола. — Ако завиеш по следващата пряка вляво, ще избегнеш натовареното движение, ще заобиколиш индустриалния квартал, и ще излезеш пред училището от другата страна.

Пола й хвърли бърз поглед.

— От къде знаеш? Да не си карала незаконно такси?

— Когато бях току-що пристигнала в Брадфийлд, бях наела една отвратителна гарсониера близо до канала. И това беше най-бързият начин да се прибера в пиковия час.

— Никога не съм чувала за това.

— Защото се обгръщам в женствена мистичност. Нали трябва да поддържам интереса ти към мен.

Те мълчаха в продължение на няколко минути. Пола очакваше с ужас онова, което предстоеше. Не й се мислеше колко пъти досега бе съобщавала възможно най-лошата новина, но от това сега нямаше да й бъде по-лесно. Сякаш прочела мислите й, Елинор отбеляза:

— Няма значение колко много пъти ми се е налагало да съобщавам лоши новини на някого, все още не се чувствам способна да се справя с такава задача.

— Никога досега не ми се е налагало да казвам такова нещо на познат човек — Пола зави към училищната порта.

— Случвало ми се е да опозная добре някой пациент. В такъв случай поне знаеш какъв подход да избереш. Помисли за Торин. И той като теб вече очаква най-лошото. Няма как да го насочиш полека към това, което ще му кажеш. Направо, но внимателно — това е най-добрия начин в неговия случай, така мисля аз.

Не за първи път Пола си помисли колко подходящо е фамилното име на приятелката й23. Беше се насочила право към проблема, който тревожеше Пола, и й беше предложила изход. Ако само и мъчителният проблем с ДНК-пробата на Тони можеше да намери такова ясно решение.