Изгорени мостове [bg]

Думите на Фийлдинг звучаха смислено само ако човек виждаше света като отразен в криво огледало. Но Пола съзнаваше колко изкусителна би била подобна картина за ръководните кадри — арест, извършен скоро след убийството, при това такъв, от който медиите ще изпаднат във възторг. Вълкът в овча кожа, лесничеят, станал бракониер, лечителят, смазан от любовта си към жената, която го е изоставила.

— Ами ако някой умишлено се опитва да хвърли вината върху него? Ако има нещо такова? Не вярвам, че е виновен.

Фийлдинг опря лакти на бюрото и подпря брадичка на юмруците си, като че ли се канеше да зададе някакъв въпрос от напълно философско естество.

— Очаквах от вас нещо по-добро от това да се вкопчвате в сламки. Но вие имате пълно право да се придържате към мнението си, Макинтайър, макар че много хора биха го определили като параноично. Въпросът е дали можете да го оставите настрана, за да си вършите работата?

Пола почувства как бузите й пламват от възмущение.

— Моята работа е да накарам виновните да понесат отговорността си. Никога не съм допускала личните ми отношения да пречат на постигането на тази цел.

— Нали разбирате, сержант, това е моментът, в който трябва да изясните категорично позицията си. Способна ли сте да приемете, че доктор Хил може да е виновен? Можете ли да се наемете и занапред с това разследване, уверена, че личните чувства няма да ви попречат? Способна ли сте да арестувате и разпитвате този човек? Ако не можете да отговорите с „да“ на тези въпроси, да кажете „да“ и действително да сте убедени в отговора си, няма място за вас в това разследване. Има достатъчно други случаи, за чието разрешаване е необходим способен криминалист. Има достатъчно старши офицери в криминалната полиция, които с радост ще приемат за помощник една енергична служителка. Но аз не мога да работя с къртица, склонна да подпомага тайно другата страна.

Дори през мъглата на потиснатия гняв Пола не можа да се запита от къде тази жена съставя речника си. „Къртица“? Що за глупости?

— Ще направя всичко, което е необходимо — каза тя с пресипнал от гняв глас. — Ще следвам пътя, който ми сочат доказателствата. Не се страхувам от истината.

Фийлдинг я загледа упорито, неотклонно, замислено, навела глава на една страна.

— Струва ми се, че ви вярвам, Макинтайър — тя погледна часовника си. — Искам да действаме без много шум. Да се избегне медийният цирк. Вероятно имате телефонния номер на доктор Хил? — Пола кимна. — Какво би го накарало да дойде тук?

— Молба за помощ.

— Отлично. Няма начин това да се представи като подвеждане. Пратете му съобщение още сега. Пишете му, че имате нужда от помощ и го помолете да дойде.

Пола се взря в екрана на телефона си в продължение на един миг, който й се стори безкраен, после написа: „Имам нужда от помощта ти. Можеш ли да се отбиеш по-късно на Скенфрит Стрийт?“ Показа текста на Фийлдинг, която кимна. Пола изпрати съобщението. „Така се е чувствал Юда.“ Тя стана.