Изгорени мостове [bg]

Той си мислеше, че всъщност е трябвало да се поучи от избора на баща си и да си намери някоя по-млада версия на Сирикит. Но се беше издигнал в обществото над нивото, до което бе достигнал баща му с неговата мизерна работа като общински чиновник. Беше човек с висше образование, мъж, пред когото се разкриваха възможности, за които баща му не беше и сънувал. Справяше се с живота по-добре от баща си. Щеше да си намери съвършена съпруга, без да му се налага да си я купува. Щеше да намери жена, която да не е курва.

Известно време му се струваше, че е постигнал именно това. Тя беше дошла на интервю за работа в офиса, където той работеше. Според представените документи, имаше добра квалификация на пазарен анализатор, но беше толкова плаха, че едва съумяваше да отговаря на въпросите, които той и шефът му й задаваха. Беше скромна и се държеше почтително, а после, когато той я изпрати след неуспешното интервю, едва повярва на поканата му за среща. Дори още на онази първа среща желанието й да му достави удоволствие беше очевидно. Той използва всички познати му похвати, за да подкопава увереността й, и само след седмици тя беше пречупена и изцяло в негова власт. Родителите й живееха в Йорк, на шейсет мили от тук, и първото доказателство за успеха му беше това, че успя да я превърне от предана дъщеря в дъщеря, която никога не се обажда на родителите си. Въпреки съмненията на родителите й те се ожениха шест месеца след онази първа среща. В края на годината той беше успял да я откъсне от всичките й дотогавашни познати. Умишлено поддържаше връзка само с един от братовчедите й, който живееше в Брадфийлд, защото не му трябваха изненади. Информацията бе равнозначна на власт.