Изгорени мостове [bg]

— Благодаря ти — произнесе той с усилие. — Задето си честна с мен. Той… той изнасилил ли я е?

Това беше следващото, за което винаги питаха. По този въпрос, кой знае защо, трябваше да се подхожда по-внимателно, без да се лъже откровено.

— Засега не може да се каже — каза Пола.

Торин започна да трепери, тресеше се като куче, оставено навън под зимен дъжд.

— Н-н-не знам какво да правя сега — простена той, а зъбите му тракаха. — Ами погребението? Кой ще се заеме с това?

— Прибери се у нас — каза Елинор. — Леля ти Рейчъл ще пристигне днес следобед.

— Може би класната ти би донесла чантата и палтото ти? — каза твърдо Пола. Учителката като че ли не беше убедена, че трябва да го направи, но все пак излезе от стаята. Пола излезе с нея в коридора. — Той живее сега при нас — каза тя. — Елинор е лекарка, работила е с майка му в „Брадфийлд Крос“. Ние ще се погрижим за него.

— Не е ли редно да се обадите в социалните служби? Той е едва на четиринайсет.

— Мислите, че ще се почувства по-добре, ако го настанят набързо в някой от техните домове за сираци? — Пола поклати удивено глава. — Вижте, покрай професията си съм се нагледала на деца, съсипани от така наречената система за социални грижи. Нека изчакаме, да видим какво ще стане, когато пристигне леля му. За бога, никой няма да ви накаже, задето сте го оставили на грижите на ченге и лекар.

— Не е необходимо да ми говорите с такъв тон — каза нацупено жената. — Аз нося отговорност за тези деца.

— Разбирам. Но няма нужда да влизаме в конфликт. Торин току-що узна, че е изгубил майка си. Той ни познава и ни има доверие. Още днес следобед край него вече ще има представител на семейството му. Това е най-доброто за Торин. А ако се опитате да ми попречите, съществува едно просто решение. Мога да го отведа в участъка, за да го разпитам, и вие не можете да направите нищо, за да ме спрете. Не бих искала да прибягвам до тази възможност, но ще го направя, ако се наложи — самата Пола се вслушваше потресено в думите, които излизаха от устата й. Не беше подозирала, че ще се бори така ожесточено за едно момче, което едва познаваше. „Дявол да го вземе“. Какво ставаше тук?

Жената изду устни и постави ръце на хълбоците си, сякаш се готвеше да противоречи. Но после каза:

— Добре. Ще донеса вещите му.