Изгорени мостове [bg]

— Разбира се, че ще отидеш, не ставай глупав. Нали ние сме твоето семейство, само ние сме ти останали сега, след като баща ти е далеч, където и да е в момента. Ще дойдеш да живееш с мен в Бристъл. Или с баба си, както предпочиташ. И при мен, и при нея има място — тя говореше с делови тон, като че ли всичко беше вече решено.

— За какво ми е да отивам в Бристъл? Всичките ми приятели са тук. Тук ходя на училище, пея в една група тук. Кажи й, Елинор. Мястото ми е тук, в Брадфийлд. Достатъчно лошо е това, че изгубих майка си, не е необходимо да правите така, че да изгубя и всичко останало — той отново се бореше със сълзите. Потри ожесточено с юмрук носа си. — Оставам тук.

— Не можеш да останеш тук. Само на петнайсет си…

— Всъщност е на четиринайсет — отбеляза Елинор.

Рейчъл за миг като че ли се ядоса, но веднага се върна към съчувствения тон.

— Торин, не може да живееш сам. Трябва да бъдеш разумен. Ще е най-добре във всяко отношение, ако бързо сложиш точка на всичко тук. Ще можеш да поставиш ново начало.

Сега вече сълзите се затъркаляха по лицето му.

— Не ми трябва ново начало. Искам да бъда там, където се чувствам у дома, където местата, на които отивам, ще ми напомнят за нея, за живота ми с нея. Не искам да скъсвам с каквото и да било. Баща ми каза, че мога да остана в Брадфийлд. Ако ме принудите да отида в Бристъл, ще избягам, кълна се — той удари с такава сила с чашата си по масата, че чаят се разплиска.

— Разбирам защо си толкова разстроен. Аз също съм разстроена. Разкъсвам се отвътре, както си седя тук. Тя беше моя сестра и сърцето ми е разбито — Рейчъл деликатно попи една сълза с кърпичката. — Искам да дойдеш при нас, защото ти си част от нея.

— Защо държите на това? Вие не ме познавате. Надали сте се виждали с нас повече от веднъж в годината. Миналата година дойдохте с баба ми само за един-единствен уикенд. Ако мама не ме беше замъкнала в проклетия Бристъл през срочната ваканция, нямаше и да се видим втори път. Затова не се преструвай, че сме близки, защото не сме. Вие не знаете нищо за мен.

— Ще станем близки — каза тихо Рейчъл. — Трябваше да прекарваме повече време заедно, ти си прав. Но човек все си казва, че ще има повече време по-нататък. Не вярваш, че в един момент времето ще изтече — просто така. Никога не мислиш за такива неща. Не мога да наваксам времето, което можех да посветя на Бев, но мога да наваксам изгубеното с теб.

— Не искам да го правиш — отвърна Торин с жалостив тон. — Имам нужда да бъда тук. Само това ми остана.

— Но ти си прекалено малък, за да живееш сам, Торин.

Елинор беше наясно какво ще последва, още преди той да се бе обърнал към нея.

— Вие бихте се съгласили да остана при вас, нали, Елинор? Мога да дам под наем нашата къща и да плащам наем на вас. Няма да ви вкарвам в разходи.

— Знаеш, че си добре дошъл тук, Торин. Но леля ти също има право. Роднините ти могат да ти окажат такава подкрепа, каквато ние не можем да осигурим. Когато изпиташ нужда да говориш за майка си, за миналото й, за това каква е била, когато е била на твоите години — ние не знаем отговорите на тези въпроси — оказа се, че тази проява на великодушие я затруднява. За свое учудване Елинор изпита болка при мисълта, че Торин ще ги напусне. Искаше той да остане. Това бе напълно неразбираемо. Никога не бе искала да има деца. Може би това момче бе успяло да докосне душата й по начин, какъвто тя досега не си бе представяла.