Изгорени мостове [bg]

Карол се появи иззад ъгъла, все така съпроводена от кучето, и му показа една пейка срещу входа на гарата. Той седна до нея и й подаде мълчаливо кафето. Отново не намираше какво да каже.

— Разбрах, че си си взела куче.

Страхотен опит за разведряване на атмосферата.

— Винаги те е бивало да се ориентираш към най-маловажното.

— Не е маловажно. Решението ти означава нещо.

Тя въздъхна.

— И какво означава то в света на Тони?

— Означава, че си решила да си позволиш емоционална привързаност. А това е добре.

— Щом казваш — тя отпи от кафето. После допълни: — Изнудил си Блейк.

— Точно така.

— И защо постъпи така?

— Защото предпочитам човек като теб да се занимава с разследването на тежките престъпления в този град, а не хора като Алекс Фийлдинг. И защото е редно всеки да работи това, което му се удава най-добре.

— Следователно ти ще продължиш да работиш като психолог, така ли? — недоверието в тона й му причини болка.

Той въздъхна.

— Само това умея да правя.

— Звучи обезпокоително.

Тъй като седяха един до друг, той не можеше да види лицето й. Тонът й не му подсказваше нищо. Навремето тя би казала нещо подобно иронично, като шега.

— Прие ли предложението му?

— Казах му, че ще си помисля.

— Трябва да се съгласиш. Нали ти ме измъкна от ареста.

Сега беше неин ред да въздъхне.