Лятото на ангелите [bg]

Тя отвръща на целувката му с усмивка и го милва по бузата, след което рязко и болезнено му усуква ухото и Вик се присвива и се навежда след завъртането на ръката й, за да намали болката.

— Преди няма и година в това легло беше ти, Виктор, и докторите не бяха сигурни дали ще го напуснеш по друг начин, освен в чаршаф и чувал. Ще минат още поне няколко години, преди да си върнеш правото да се шегуваш с мен в болници!

Скастрен както си му е редът, той я целува отново:

— Права си, извинявай. Беше несъобразително от моя страна.

— Благодаря ти.

Стърлинг ме поглежда, хваната ръка за ръка с Едисън, макар че той спи дълбоко.

— Маневра с цел запазване на връзката?

— Определено.

Вик разтърква ухото си с гримаса:

— За разговора ли говорите или за малтретирането?

— Да — отвръщаме решително и Джени се ухилва, макар да се връща към прогонването ни през вратата.

Прия застава на мястото на Стърлинг до леглото и вдига крака на матрака.

— Не се притеснявай — ако се опита да стане, ще заплаша да му изтръгна катетъра. Ще се засрами толкова, че ще трябва да се държи прилично!

След тези думи ми се налага направо да изнеса истерично кикотещата се Илайза през вратата на болничната стая.

Въпреки получените от съпругата си заповеди да ни заведе у дома, Вик изпълнява дълга си и ни връща в Куантико. И двете ни коли са там — предполагам, че тази на Стърлинг е докарана от Уотс, — както и чантите ни, но има и още нещо, което искам да свърша.

На бюрото на агент Дърн във „Вътрешни разследвания“ предавам значката и пистолета си, а тя се обръща, за да ги прибере на сигурно място в сейфа на стената. Няма да лъжа — боли да гледам как изчезват вътре. Обикновено, когато пистолетът ми е в сейф, знам комбинацията, независимо дали е временната на хотелска стая, датата на Клането на Свети Валентин (Стърлинг), онази, на която Прия влезе в животите ни (Едисън), или рождените години на Холи, Британи и Джейни (Вик). Или моята — денят, в който Вик ме извади от хижата.

— Не очаквам разследването да доведе до някакви изненади — обяснява ми Дърн и ми подава малко пликче бонбонки „Ем енд Ем“ от горното чекмедже на бюрото си. — Ще ни отнеме няколко дни да организираме всичко, преди да те повикаме. Бих казала, че така ти даваме и време да подготвиш каквото ти е необходимо в своя защита, но ти ни държеше в течение на всяка своя крачка, така че използвай времето за почивка. Мисля, че ще си свободна около седмица-две, после ще ти върнем значката.

Не съм сигурна какво се изписва на лицето ми в този момент, но тя се надига в стола си с интерес и загриженост.

— Агент Рамирес? Не си ли искаш обратно значката?

— Аз… не съм сигурна — признавам тихо. Въпреки това, което ми казаха Кас и Стърлинг сутринта — дявол го взел, въпреки това, което казах на Вик — не съм сигурна дали мога да продължа да върша тази работа, без да си нанеса рани, които не съм достатъчно силна да понеса.

Първоначалната изненада на Драконката се претопява в разбиране, намества се отново в креслото си, сваля очилата за четене от носа си и ги сгъва, като ги пуска на верижката им и те остават наклонени на гърдите й.