Предатели [bg]

— Не мога да повярвам, че го казвам, но може би Дабни е извършил добро дело, като е застрелял Бъркшър.

— Мнозина ще се съгласят с готовност. Но това не означава, че е постъпил правилно.

— Знам. Просто търся отдушник. Каква е следващата ни стъпка? — попита тя.

— Може пък полицията да хване Дженкинс и той да проговори. Или пък да открие нещо в апартамента му. Но едва ли, ако начинът му на живот наподобява този на Ан Бъркшър. Виж, в книгата може да има нещо, което да ни даде повече информация.

— Какво става с Натали?

— Ангажирана е със сключването на споразумение. Може колегите да измъкнат още нещо от нея.

— Не, имам предвид дали семейството ѝ знае какво е направила.

Декър се изненада от въпроса ѝ.

— Мисля, че не. Богарт не спомена да е говорил с тях. Бюрото не обича да разгласява подобна информация.

— Жал ми е за това семейство. Изгубиха съпруг и баща, а сега и една от сестрите може да влезе в затвора.

— Както Богарт спомена по-рано, всеки прави своя избор.

— Смяташ ли, че Натали може да е споделила нещо със сестрите си?

— Нямам представа. Но все пак тя живее извън страната. Вероятно не се виждат много често.

— Питам се защо ли е заминала за Франция.

— Доста хора решават да живеят в чужбина.

— Да, но семейството ми се струва доста сплотено. Останалите три сестри живеят тук.

— Може пък Натали да не е била толкова близка с останалите.

— Предполагам.

Декър я погледна и каза:

— Благодаря.

— За какво?

— Че ми напомни да спра да приемам за даденост информация, което не е потвърдена.

Декър тръгна по коридора. Преди да го последва, Джеймисън се върна до леглото, наведе се и целуна по челото спящото момче.

После забърза след Декър.