Господарят на дъжда [bg]

Настъпи мълчание. Директорът не се отличаваше с голяма интелигентност и явно се опитваше да се досети накъде бие Капризи.

— В колко часа ще товарят?

— Не разбирам.

— В колко часа стоката ще бъде взета оттук и ще бъде натоварена на кораба.

— На кораба ли?

— Да, на кораба. През деня или през нощта?

— Преди отплаването, предполагам.

Изражението на американеца стана заплашително.

— Господин Брейн, струва ми се, че тук има някакво неразбиране. Току-що ми казахте, че пратката ви — значително количество ваша продукция — ще отплава от Шанхай в събота в полунощ. Вие сте директор на фабриката. Би трябвало да знаете точния час на отплаването и съм сигурен, че лично ще присъствате при вземането на доставката. Затова бихте ли ми казали в колко часа ще тръгне тя оттук? През деня или през нощта?

— Вечерта.

— След мръкване ли?

— Да. Тоест не знам. Вечерта, така ми казаха.

— Има ли нещо нередно с този кораб?

— Не — убедително отвърна директорът, после допусна грешката да повтори отрицанието си: — Не, абсолютно нищо.

— Товарът е само от шевни машини, така ли?

— Да, разбира се.

— Затова ще бъдат натоварени под прикритието на нощта.

— Не! — възкликна уплашено Брейн, който вече си даваше сметка за грешката си. — Не… искам да кажа просто ще бъдат натоварени вечерта.

— Съвпадение ли е, че натоварването става само няколко часа преди отплаването?

— Не, тоест, да, не е…

— Тогава ли товарите обикновено доставките си?

— Да. Зависи.

— На мен ми се струва по-удобно да се товарят през деня, когато човек вижда какво прави.

От стълбата се чуха стъпки, после леко изсвирване. Чарлс Люис влезе в кабинката — носеше бял ленен костюм, бели обувки и бяла широкопола шапка.

— Здравейте, младежи… Дики? — Той хвърли шапката си на един стол и приглади косата си назад. — Маклауд.

Фийлд се смути:

— Това е детектив Капризи.

— Радвам се да се запознаем, Капризи.

Люис му подаде ръка и американецът я стисна, но на лицето му се изписа тревога. Люис се ръкува и с Маклауд. Отношението между двамата явно беше хладно.

— Извинявайте за закъснението, но бях на заседание и би трябвало да съм ви благодарен, че ми дадохте повод да се махна по-рано. — Погледна цеха под тях. — Никога не съм идвал тук досега — отбеляза и подаде ръка на Гордън Брейн, сякаш едва сега го забелязваше. — Вие сигурно сте директорът. Чарлс Люис.

— Да, сър, разбира се.

— Какво сте замислили, момчета? Съжалявам за ужасната случка снощи. Комисарят ми телефонира тази сутрин. Радвам се, че оня китаец е оцелял.

— Шофьорът нямаше такъв късмет.